Докога ще се свличаме

Франц СПАСОВ

Хилядолетната българска история е пълна с много полезни уроци. В днешния размирен свят всяка държава и народ се стремят към своето по-добро и сигурно бъдеще. Това се отнася и за нас, за обществото и държавата ни с още по-голяма острота. Тя идва от безпокойството заради последиците от прехода след 1989 г., характеризиращ се с разрухата на създаденото от трудолюбивия ни народ и нашата интелигенция. Безпокойство ни донесоха и демократичните години с растящото социално неравенство и бедност от налагания неолиберален повей. Вместо да напредва, България натрупа изоставане в своето икономическо развитие в сравнение не само с най-богатите членки на ЕС, но и с някои съседни и други държави. И това - въпреки десетгодишното ни членство в ЕС.
Трудно вървим днес към така желаното единение на обществото, разделяно на антикомунисти и комунисти (социалисти), на фили и фоби, евроатлантици и ориентирани към азиатския изток.

Споровете за миналото продължават

Основната причина за всичко това е отслабената, деградиращата държава. Повече от две десетилетия у нас волно шества пъстър отряд псевдодемократи и грантополучатели, финансирани от известни фондове и презокеански лобисти. Все проводници на неолибералния канон и космополитните идеи и цености. Ценности, отдалечаващи Европа от християнската й същност, морал и добродетели, от нейния хуманизъм. Същите се опитват да пренапишат и заличат нашата история, духовност и идентичност, за да се откажем от българщината и от вековния си цивилизационен избор. За да се свлечем в безвремието.
За да оцелее, България трябва да върви не по коловоза на инерцията, а да намери начин да преодолее натрупаните проблеми, пред които е изправена днес. Трябва да го направи по европейския си път, в условията на пазара и в многополюсният свят. И в тези условия се открояват нашите болни проблеми - демографската катастрофа и изоставащото ни икономическо развитие, които ни дърпат назад. Диктуват ни нуждата от политика на ускорено движение. Такова засега не се очертава на родния хоризонт.

Пулсиращата демографска беда

с продължаващото изтичане на нашия трудов и интелектуален потенциал се отразява негативно не само на прираста на населението и на пазара на труда, но и на други сфери от нашето развитие. Перспективата за преодоляване на този тежък проблем налага пакет от мерки, свързани с демографската политика. Мерки, водещи до подобряване на пазара на труда и неговата гъвкавост, в т.ч. за създаване съвместно с бизнеса на повече работни места и за младите хора  от 19 до 29-годишна възраст. Необходими са по-добри условия на труд и повишаване на квалификацията на персонала на фирмите, за да са те конкурентоспособни.
Всичко това изисква грижите за човешкия капитал да започват от отглеждането на децата в предучилищна и училищна възраст. Необходимо е да се подпомогнат родителите и образованието,чрез увеличаване на средствата за него на 4 или 5% от БВП. Трябва като държава и като общество да се замислим за повишаване статуса на учителите, без които е невъзможно функционирането на образователната система.
В решаването на демографския проблем трябва да бъдат въвлечени работодателите и техните организации. Вместо да мислят единствено за своята печалба, те трябва да бъдат ангажирани със създаването на предпоставки и условия за завръщане в родината на поне част от трудовите ни емигранти. Българските работодатели трябва да подобрят условията за труд и възнагражденията, да дадат възможност за израстване на кадрите. Правителството също има ангажименти, свързани с

балансираното развитие на регионите

с подобряване сигурността на гражданите, поддържане на правовия ред. Ако тези неща се променят, в България ще се завърнат повече млади хора, което ще помогне и за решаването на демографския проблем.
България се нуждае от визия за своето развитие през идните 15 години, от премерена външна и вътрешна политика, която управляващите елити да следват в името на националните интереси и добруването на българите.
Догонващото икономическо развитие на страната е постижимо постепенно и дори ускорено с ежегоден ръст на икономиката около и над 6%, чрез подобряване условията за бизнес. С привличането на повече инвестиции и ефективно прилагане на средствата от еврофондовете. Чрез повишаване на грижите за производствата за износ и стимулиране на експорта. Не трябва да спираме да работим за повишаване ефективността на търговско-икономическото сътрудничество със страните от Балканския и Черноморския регион, както и с тези членуващи в ЕС. Логично и нормално е да обърнем лице към отношенията ни с големия и традиционен наш партньор Русия, която предлага пазар с огромен потенциал. Опитът и практиката на много държави по света показват, че постигането на икономически напредък и сигурност минава през добри отношения с Русия.
Налице са ясни сигнали, че България може да съчетае активното си членство в ЕС с поддържането на взаимоизгодни прагматични отношения с Русия. Днес е видно, че Русия и ЕС имат взаимен интерес от стратегическо сътрудничество и партньорство. Резултатът от тях ще е подобряване на политическата атмосфера и стабилност. Именно от това се нуждае и България.