Докога с такава наглост и арогантност?

Николай Шопов

Лято е. Слънце, въздух, вода, топъл пясък на плажа. Настроението е ваканционно. Би трябвало в държавата всичко да е спокойно. Но не би. Вместо смях и радост, отвсякъде ни заливат негативни новини, агресия и отсъствие на държавност.
Да, държавата се намира в колапс. Агресията е начин на поведение в обществото. Всеки ден пребити граждани без причина. Майка и дъщеря пребити в Борисовата градина, на следващия ден известен журналист. Без причина. На следващия ден убит в Пловдив. Агресията в България е ежедневие. Причините са дълбоки и за съжаление трудно преодолими. Те са социално-икономически - бедност, липса на перспектива, лошо образование и възпитание.
Агресията е израз на безсилие, на гняв от скотския живот, който водят част от младежите, безнадеждност, че нещо могат да променят в начина си на живот.

Агресията е всекидневие

Тя е в начина на шофиране, в отношенията между хората в трамвая, в автобуса, в магазините, по улиците. Саморазправата е основен начин в изясняване на взаимотношенията. Правото е на страната на силния. Органите на реда и правораздаването са безсилни. Защо е така? По-горе посочихме част от причините.
Но как да искаме от гражданите да бъдат културни и възпитани, спокойни и толерантни, когато примерите, които дават политици, бизнесмени, държавници, са отчайващи. Езикът, който се използва в Народното събрание от депутатите, стряска с омразата и бруталността, която излъчва. Да не говорим за някои партийни лидери как говорят и се държат. В последните дни нашумяха изказванията на някакви ръководители на бизнес организации. То бива арогантност, бива високомерие, бива наглост, но тяхното мина всякакви граници. Едни обвиниха българите, че са търтеи, необразовани, прости и мързеливи. Обвиниха тези, които много често им работят за мизерни заплати, тези, които самите те осигуряват на минимални заплати, ако въобще ги осигуряват, тези, които нямат дори отпуски. Кирил Домусчиев се извиси с предложението си синдикатите да бъдат закрити, защото пречели, а там където ги нямало, всичко било по мед и масло. Не трябва да ги има, за да могат работодателите да правят каквото си поискат. Десетилетия борби за права да бъдат потъпкани, да се върнат годините от края на 19 век и началото на 20 век, когато работниците са се трудили по 16-18 часа, без осигуровки, без право на отпуск, за мизерно заплащане. Такава е мечтата на българския работодател.
Искането за забрана ни спомня за едни други времена и диктатори, които забраняваха, затваряха, изгаряха. Кирил Домусчиев не за първи път се изказва арогантно и нагло. Преди изборите каза, че ако БСП спечели изборите, ще организира протести. С тези си изказвания Домусчиев се поставя над законите в България. Когато такива хора са безнаказани, не се съобразяват с правилата, то в гражданите се изгражда недоверие към държавата, към институциите, към правото. Липсата на справедливост ражда агресия. А тя може да стигне критична маса и в един момент да избухне "вековната злоба на роба". Домусчиев и сие трябва да знаят, че е по-добре да не се стига до такова развитие. Именно диалогът между синдикати, държава и работодатели е инструментът, чрез който може да се стигне до разбирателство и решаване на проблемите.
Едно интервю на Георги Гергов ми дава повод да кажа няколко думи и за ролята на журналистите в обществения ни живот. Та, в това интервю става дума за вътрешнопартийни отношения и по-точно за интриги и клюки. Няма да обсъждам поведението на Гергов, неговите разговори с Бойко Борисов зад гърба на ИБ на БСП. Смятам, че Гергов постъпи правилно, когато си замълча преди месеци и крайно неправилно сега, защото това интервю има негативен отпечатък върху образа му. В края на краищата Гергов е частен проблем. По-интересно е защо журналистите избягват да се ровят, да се задълбочават върху истинските проблеми на обществото.

Забравят за КТБ, за НДК

а най-активно обсъждат някакъв депутат и суджуците, които не знаели къде са отишли. Обсъждат как ГЕРБ веднага взели мерки да сменят ръководството в Добрич. Вътрешнопартийният проблем се издига до национален. Защо не се каже, че случаят в Добрич не е изолиран и да се вникне по-дълбоко в проблема. Да се разследва как се печелят обществени поръчки, как и защо са се харчили парите в НДК. Да се разследва кой е стоял зад Боршош, кой не го е контролирал, какво е правил Томислав Дончев две години, след като е знаел за нарушенията? Въпроси, въпроси, въпроси. Същите въпроси могат да бъдат отправени и по случая КТБ. Защо не се дискутира и изследва работата на Народното събрание, което през тази сесия почти не работи, кои са причините, кой не си е свършил работата? Защо се занимава общественото мнение с дребни, клюкарски, интригантски темички, а се избягват големите, важни теми за обществото. Уважение ще има към тези журналисти, които разработят темите за бедността, за социалната несправедливост, за лошото образование и здравеопазване, за престъпността, за корупцията и много други теми, които са изключително важни за хората. Темите, от които зависи развитието на България и благополучието на гражданите й.