Докога с изтънчените реверанси?

Константин Иванов

    Откакто Слави Трифонов се вживя в ролята на акушер на нова политическа система, престанах да гледам шоуто му. Абе, момче, вслушай се в мнението на проф. Михаил Константинов, който не ми е любимец, но от избори разбира и ясно обяснява, че да се избират депутатите с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура си е чиста химера. А точно това е водещата идея на "Инициативния комитет на Шоуто на Слави" за референдум по въпроса. От това "шумим, брат, шумим" (виж "От ума си тегли" от Грибоедов) най-много да се пръкне поредният Бареков на българския политически небосклон.
Така че съвсем случайно, прехвърляйки от канал на канал, преди дни попаднах на въпросното шоу, в което Слави разговаряше с Иван Кулеков, завърнал се от Париж след атентатите и вероятно направил филм по проблема. За филм не съм сигурен, превключих, след като видях част от заснето интервю с някаква пострадала женица, която се тюхкаше каква ли мъка са изпитвали майките на загиналите терористи поради гибелта им. Като човек, запознат донякъде с мюсюлманския свят, категорично твърдя, че близките на загиналите са горди с деянията им. Не случайно камикадзетата, които се самовзривяват на многолюдни места, избивайки десетки хора в терористични актове, са наричани "мъченици". Именно "мъченици" в името на една кауза, която може да бъде изчерпана и с две думи: "Смърт на неверниците".
    Това, че Слави Трифонов е тръгнал да сменя системата и да става поредният Бареков, а Кулеков нищи фалшиви проблеми, може спокойно да се отнесе към графата "ден до пладне". Недоумение обаче буди поведението на отговорни, божем, политици, които смятат, че с некадърни и неуместни театрални постановки ще преборят тероризма. За абсурдното "На тероризма да отговорим с мир" вече съм писал. Както и за станалите ритуални бдения и заклинания в името на "универсални ценности" и идентифицирания с пострадалите: "Аз съм Шарли", "Аз съм Париж", да се готви следващият... Не просто лошо, фатално може да се окаже, че пред лицето ислямисткия терор, чиято пряка и най-вероятно търсена последица е и наводняването на Европа със стотици хиляди пришълци с друга вяра, друга култура, друг начин на живот, със съмнителни намерения и планове, в Брюксел и не само там, се туткат и продължават да блябосват за права на човека, толерантност, цивилизационни ценности. Как добре го каза унгарският премиер Виктор Орбан в неотдавнашно интервю в швейцарския "Ди велтвохе": "Заради политическата коректност Европейският съюз се превърна в един своеобразен кралски двор, където всеки трябва да се държи прилично" и "това, което доминира днес в европейското публично пространство, са само евролиберални приказки по приятни, но второстепенни теми".   
    Не се ли потвърждава тази неадекватност на Брюксел, да не говорим за Вашингтон, във връзка със свалянето на руския бомбардировач от турски огън! Десетки са доказателствата за не просто пълната неправомерност, но и за преднамерения авантюризъм на действията на турската страна и престъпния разстрел на катапултиралия руски пилот. Въпреки това обаче Брюксел, и то в лицето на генсека на НАТО Столтенберг, изрази солидарност с Анкара. Там продължават да теоретизират на тема (любима и на наш Плевнелиев и &) за "хибридната война", с която Москва клатела устоите на цивилизована Европа и околностите.
    И какъв парадокс! Щастливо изключение, нарушаващо изтънчените реверанси в "своеобразния кралски двор" се оказа не друг, а агровоенният министър на България. За пореден път Николай Ненчев се писа в категорията "желаещи" да вземат участие в евентуална сухопътна операция на НАТО срещу "Ислямска държава" (такива "желаещи" бяхме при организираната от САЩ военна операция "Шок и ужас" в Ирак през 2003 г., при която загинаха 19 български бойци). Остава да си пожелаем поляците предсрочно да модернизират трите ни налични изтребителя и да се намери нафта за фрегатата "Дръзки", а на Ненчев да бъде ушит военен мундир по мярка.