Докога?

Бабуване ли е, врачуване ли е, но това натрапване на бъдещ политически проект, вече нагарча от подслаждане. И отново се понасяме на крилата на предизборното безвремие, празнословие и нищоправене.

Защото за негово величество суверенът времето между изборите - редовни или предсрочни - е загубено време. Няма дългосрочни решения, няма задълбаване в проблемите, няма обмислени реформи. Защото всеки е за кратко, запълва временно нечий стол, докато продължава да общува със суверена като с избирател, а не като с работодател...

Не е за вярване, че служебният кабинет работи с хъса и професионализма на редовно правителство. За сметка на това повечето партии и политици симулират нещо като работа, докато обикалят телевизионни студиа. Дават ли си сметка, че КПД-то на последните два парламента е близко до нулата? Но пък, ако вържем микрофоните в пленарна зала с електроцентрала, ще захраним най-малко цяла София.

От 4 април насам всички са в предизборна кампания. Цинична, досадна, гротескна.

Основната цел на протеста - разграждането на задкулисната мутренска държава - днес изглежда така - да си прелеем авторитет от рейтинга на служебните министри. И да изкажем другарчето как рита по кокалчетата.

И докато някои си играят на политици, народът ни пътува за никъде, качен на влака на безвремието. 

Докога?