Докато има духовност, народът ще е жив

ЮРИЙ СИМОНОВ е руски диригент, роден в Саратов на 4 март 1941 г. Завършва Ленинградската държавна консерватория със специалност виола и дирижиране. Главен диригент на Болшой театър е от 1969 до 1985 г. и основател на камерен оркестър в него. Гастролира като диригент, постановчик и музикален ръководител в Русия и в чужбина. Ръководител е на Симфоничния оркестър в Московската филхармония. Работи и с Унгарския симфоничен оркестър на операта в Будапеща. Народен артист на СССР. Награден със званието Офицер на ордена за заслуги в Унгария и с орден "За заслуги пред Отечеството IV степен" в Русия. Дирижира на 6 февруари оркестъра на Софийската филхармония в зала "България" с творби на М. Глинка, П. Чайковски и С. Рахманинов, както ДУМА писа.


- Имате богат опит като диригент, Юрий Иванович. Означава ли това, че лесно се сработвате дори с непознати оркестри?
- Все още срещам музиканти, които искат да работят, и такива, които се отнасят към професията си формално. Трябва да ги убеждаваш, да им обясняваш... Но това е нормално. Не всички харесват работата си. Така е в цял свят, при хора с различни професии - не само при музикантите. Диригентът е като свещеник в църквата - не говори предимно с тези, които вярват, но и с онези, които се съмняват.
- Може ли формалното отношение на някои музиканти към тяхната работа да се извини с неблагоприятната материална среда?
- Би могло. Но парите не са решаващ фактор. Те създават комфорт, но не правят човека по-музикален, ако той не е такъв. Парите не даряват с ритъм, ако той липсва изначално. Когато звукът на инструмента не е красив, това не може да се промени дори с луди пари. Ако човек не обича музиката, също нищо не може да се направи. Защото е безсмислено да свириш само от страх да не изгубиш работата си и да не спечелиш определена сума. Не обичам аз такива неща. Обичам музикантите да искат да свирят. А го искат онези, които са надарени с талант от Бога.
- Ще отречете ли, че все пак не е невъзможно да се възпита позитивно отношение към изкуството?
- Преди време някои родители настоявали децата им да свирят на някакъв инструмент, понеже наивно вярвали, че музикантите печелят луди пари. И ако детето не искало, го карали насила. По този начин се "възпитава" човек, който после не обича професията. Завършват подобни хора музикалното училище, започват да свирят в оркестър и продължават да мразят музиката. И как се работи с такива?! Най-щастливият човек е онзи, който е намерил своето място в живота и се е посветил на онова, което харесва. Всичко останало е начин да просъществуваш.
- Храни ли днес музикант къща?
- Ако печели много, да. Иначе - надали. Зависи от доста фактори: от държавата, от отношението на правителството към изкуството и към музиката, от това дали главният диригент е добър или не съвсем, на мястото си ли е директорът на филхармонията, какъв е министърът на културата... Много са условностите. В Москва например има високоплатени оркестри, чиито музиканти получават 2-3 хил. долара месечно, както е в Болшой театър, в Държавния оркестър и т.н. На други места заплатите не са толкова добри - 500-1000 долара.
- Привлича ли диригентската професия млади хора?
- Всички искат да станат диригенти - защото нищо не трябва да се прави! Това е лесна професия. Купуваш си диригентска пръчица за 5 долара, слагаш папийонка, заставаш на 30 см по-високо от оркестъра и започваш да махаш с ръце, както си искаш. И дори да го правиш зле, музикантите пак ще свирят. Какво друго им остава?!
- В думите ви се усеща тъга и ирония...
- Но са много близо до живота. Сега от диригентството правят бизнес. Мога да кажа: ето ви палката ми, направете с ръката си движения нагоре, надолу, встрани, натам, насам... И оркестърът ще свири. Особено ако се платят добри пари на музикантите. Те изобщо няма да ви гледат, ще следят нотите и публиката нищо няма да разбере. Даже ще каже: "О, много добра диригентка е тази симпатична девойка." Защото никой не разбира какво се случва. И това не е опасно, както например, когато самолетът се управлява от лош пилот и може да загинат хора. При диригентството няма такава заплаха. И слава Богу! Затова всички напират да стават диригенти, но никой не иска да учи. Липсват и добри педагози. Талантливите преподаватели заминават да работят в Европа, на Запад, в САЩ... Захвърлят музиката, захващат се с бизнес. Живеем не във времена на изкуството, а на долара.
- Но все пак има личности като вас, които въпреки всичко обичат професията си и продължават да облагородяват хората с музика...
- Научен съм да дирижирам добре и обичам да го правя. Боря се и оркестърът да свири хубаво. Но е много трудно. Непрекъснато трябва да караш хората да направят онова, което ти искаш. А те не обичат някой да ги кара. Всички казват: "Как?! Искате да върнете СССР?! Искате да има диктатура?! При нас пък е демокрация! И ще си свирим, както си искаме!" А като им река, че не може така, наричат ме диктатор. Да, аз съм музикален диктатор! Няма как да се занимаваш с музика, ако не си диктатор. Някои си мислят, че ще заминат в чужбина и там ще се къпят в шоколад. А не разбират, че всяка работа изисква да вършиш нещо. Ако не се трудиш, както трябва в някаква фирма, веднага ще те изхвърлят. И никаква демокрация няма да те спаси.
- Какво е отношението на управляващите към симфоничната музика?
- Правителствата и властимащите не обръщат внимание на музиката. Те се занимават с икономика, с банки, с отбрана, с политика... Но не и с изкуство. На концерта ми в София няма да дойде нито президентът на България, нито министърът на културата, нито заместникът му... Явно си имат друга работа, ангажирани са с по-интересни дела. И как да се занимаваш с музика, щом хората, които управляват държавата, не ходят на симфонични концерти?! Но пък сигурно не пропускат футболни мачове. Ако има някъде някакъв скандал, това е интересно. А кому са притрябвали симфониите на Бетовен или Чайковски? От тях супа не може да направиш, нали? И оттук е отношението и към културата в цялата страна.
- Същата ли е ситуацията в Москва и в Будапеща?
- Путин, например, ходи на симфонични концерти. Но в Унгария не съм срещал на подобна проява дори представители на руското посолство в страната.
- На 3-годишна възраст си играете на диригент по време на концертите в родния ви Саратов, а на 12 е диригентският ви дебют. Може ли да се каже, че диригентството е детската ви мечта?
- Израснах в театъра, знаех какво е не само да си в залата, но и зад кулисите. Наистина мечтаех да стана симфоничен диригент. На 3 всичко е било игра, тогава съм "дирижирал" инстинктивно. Децата винаги си играят на нещо. Когато едно момиче шие рокли за куклата си, има вероятност да стане дизайнер. Ако пък дрънка с малки тенджерки и всички й се смеят, не означава, че детето няма да се реализира като чудесен готвач. Всичко започва от игрите. Така че и малко момче, разсмиващо всички с ръкомахането си, може да стане известен диригент, или пък да не стане. Зависи и от това дали родителите ще подкрепят подобни мечти и ще спомогнат за осъществяването им. Знаете ли как веднъж ме наказа майка ми, когато бях малък? Не ме пусна да отида на оперния спектакъл на Бородин "Княз Игор". Толкова много плаках, ридаех и страдах, че мама ми се извини и обеща никога да не ме "възпитава" по този начин. Така се разбира кое е важно за детето. Друго пък и насила не може да го завлечеш на театър. Притрябвало му е! Затова e необходимо малките да се наблюдават, да се надниква в техните души, да се разбира какво им е интересно, накъде ги влече... За да се създадат нужните условия и от детето да стане човек, а не онова, което ти искаш. Това е истинско възпитание.
- 16 години сте работили в Болшой театър. Наистина ли първоначално не сте искали да приемете предложението да станете главен диригент на оркестъра там?
- Наистина. Така се случи, че взех първа награда в Рим на конкурс за диригенти. А в Болшой театър тъкмо търсеха главен диригент. Големите имена в тази област си имаха свои оркестри, заемаха престижни длъжности в опери, бяха ангажирани вече. По политически съображения не назначиха за главен диригент добри професионалисти, които вече работеха в Болшой, понеже бяха с друга национална идентичност - евреи, арменци, грузинци, казахи... А се смяташе, че оркестърът на театър от такава класа трябва да бъде ръководен от руснак - тогава това явно бе доста важно. И ме накараха аз да стана главен диригент, въпреки че 3 пъти отказвах. После разбрах, че, ако не приема, ще опропастя бъдещето си.
- Много ученици ли имате? Колко от тях са жени-диригенти?
- Зависи кого наричаш свой ученик. Може да се каже, че 150-200 души по някакъв начин съм консултирал някога - по време на майсторски класове, давам съвети, обяснявам по телефона или дори по скайпа, както сега е модерно. Истинските ми ученици, на които не само съм преподавал 4-5 години в консерваторията, но са и талантливи диригенти, са 20-30 човека. Да, сред тях има и жени. Но днес на никого не му трябват диригенти, камо ли ако са представителки на нежния пол. Местата в големите театри и оркестри са заети и трябва да чакаш някой да умре, за да застанеш на неговия диригентски пулт. С тази професия се дипломират повече хора, отколкото е необходимо. Защото министерствата на културата не контролират количеството диригенти, обучавани във вузовете. Музикантите завършват, но няма къде да работят. И никой не го е грижа. Опитвам се да обясня нещо, но не искат да ме чуят, защото темата не е интересна за повечето хора.
- Кога парите за култура и изкуство ще са достатъчни?
- Културата се финансира на остатъчен принцип - каквото е останало от военната промишленост, от селското стопанство, от политиката, от икономиката, от дипломацията... И се дават трохи за изкуство - айде, добре, свирете си там на вашите цигулки... Все едно музиката е нещо ненужно. А това винаги е обидно. Духовността е онова, на което се крепи една страна. Докато има духовност, народът ще е жив. Нацията, която забравя културата си, умира. Една страна може да бъде срината, ако се унищожат идеалите й, премахнат се младите, не се обръща внимание на изкуството...
- Кой все пак се интересува днес от култура и изкуство?
- От изкуство винаги се интересуват онези, които го харесват. И ние работим заради тази малка част от човечеството, която всъщност е под 1% и не е представена от много богати хора. Това е цветът на нацията, истинската интелигенция. Независимо от доходите им, тези хора обичат изкуството, харесват музиката, дават парите си за концертни билети, а по-богатите и за спонсорство.
- Как приемате факта, че ви наричат Дон Кихот  сред диригентите?
- Приятно ми е. Дон Кихот все пак не е бил лош човек. Даже е симпатичен. Харесва ми. С удоволствие продължавам делото му, така да се каже, сред диригентите. Все пак той не е бил крадец, убиец или мошеник. А това вече е добре. Достойно е за уважение.
- След по-малко от месец ще навършите 73 години. Как празнувате рождените си дни?
- Никак. Колегите за юбилея ми бяха подготвили два спектакъла - "Сватбата на Фигаро" и "Борис Годунов". Отнасям се към рождения си ден спокойно. За мен това не е празник, а още една дата, която за съжаление ни доближава към края на жизнения път.