Докато има читалища, ще я има Родопа планина

Ангелина Блажева

"Успехите не идват сами. Дължат се на добра  организация и на отчетност."


- Г-н Иванов, днес читалищата трудно оцеляват. А вашето се развива, умножават се дейностите му, привлича все повече и повече деца. Откъде идва тази магия?
- Няма да крия - от строгата отчетност. И от изпреварващите мерки, които вземаме за придобиване на собствени средства. Ако за миналата година сме имали 71 хил. лв. субсидии, то собствените средства, които сме получили, са над 85 хил. лв. И ако всички работят като читалище "Христо Ботев-1871", България ще цъфти. Една съпоставка с изследване на собствените приходи на общините ще покаже, че те събират едва 30-40% собствени приходи и чакат на държавно подпомагане. Докато ние сме въвели печеливша система - 60% от таксите, които събираме, отиват за фонд "Работна заплата" на преподавателите, а 40% са за отопление, осветление и издръжка на сградата. Това е стимул за много добра работа на учителите, които сме ангажирали. И в същото време ни осигурява солиден приход за читалището.
- Опитвате се да издирвате таланти и да им дадете възможност за изява, без да бъркате дълбоко в кесията на родителите.
- Да, и дори имаме политика - ако детето участва във втора форма, плаща 70% от таксата; ако е в три форми, плаща 50%. Ако са две деца - също има облекчение. Имаме случаи децата на социално слаби семейства с решение на настоятелството да бъдат освободени от такси, за да се подпомогне тяхното развитие.
- В същото време развивате и благотворителна дейност.
- Да. Гордея се с начина, по който е строено читалището - онези купончета с тухлички, които са откупували дедите ни, за да я има и днес тази голяма сграда. Искам тази съпричастност да я има и у младите поколения, затова се радвам, когато те имат благотворителни прояви. Миналата година през март "Зареница", "Ро войс", Детски гайдарски състав "Апостол Кисьов", ФГ "Орфееви звуци" и фолклорната група на Марияна Каранлъкова изнесоха специален концерт, посветен на една болна жена. През месец май повторихме проявата, този път за едно момиченце - Емилия от Професионалната гимназия по икономика, като се включиха още гайдари, групите на Златина Узунова и Таня Маринова. За дома в Ровино осигуряваме 20 безплатни места за наши концерти с избор по тяхно желание, а всяка година изнасяме концерт в Дома за стари хора в с. Фатово.
- Добротворство, но имате и сериозен мениджмънт.
- През 2015 г. имаме добри резултати и от проекта за алтернативно земеделие. За първа година сме на плюс. И това е финансова помощ. Отглеждаме арония, ябълки, ягоди, моркови, зеле. В бригадите се включват всички служители. Продаваме продукцията от плодове и зеленчуци. В последните години намаляха приходите ни от наеми.  Магазинът за втора употреба затвори и ние предоставихме помещението на гайдарите. Да си имат свой кът за репетиции, а групите им стават все повече и повече.
- Явно добре съчетавате бизнеса с културната дейност. Това е дарба, трябва да я имаш, за да можеш да управляваш.
- Работим с правила. Въвели сме много строга финансова дисциплина. Първо се плаща токът, а след това се дават хонорарите, заплатите и се покрива всичко останало. В последните 3-4 години топлим цялата сграда, и то с много малка сума. Минахме на дърва - перолитни котли, и за едно 3-4 хил. лв. успяваме да поддържаме нормална обстановка за работа на децата. А миналата година министърът на земеделието Десислава Танева ни дари 70 куб. м дърва. Ценим всяка стотинка, на това се дължат приходите ни.
- А от концертите извън Смолян печелите ли?
- Стана традиция да изнасяме концерти на Българо-американската камара в Пампорово. Там се изявяват детските гайдарски състави "Зареница" и "Ро войс". Бяхме поканени през май от заместник областния управител да участваме в празника на Стара Загора. В Смолян гостуваха 50 холандци, специално идват в нашето читалище, за да чуят 101 каба гайди. Те са откупили концерта. Имаме и прояви, в които участваме, без да търсим пари, гледаме да си покрием транспортните разходи и да дадем обяд на децата. Те набират опит, имат възможност да се изявят и да получат удовлетворението от сценичната изява. Щастлив съм, че концертът ни през септември м.г., който изнесохме в Амфитеатъра в Пловдив, беше пред 6000 души. БНТ направи филм за нас, Канал 1 го излъчи четири пъти в предаването "Иде нашенската музика". Друга значима наша проява е участието на 20 деца в откриването на "Детската Евровизия" на живо. При проява от толкова висок ранг за нас е достатъчно, че си правим реклама.
Аудиторията тук е огромна. Участва гайдарският състав "Апостол Кисьов", ръководен от Костадин Илчев. Миналата година уважихме всички музикални творци от нашия край, давайки името им на наши формации. Така се родиха Детски гайдарски състав "Апостол Кисьов", Детски фолклорен танцов състав "Васил Симеонов", Танцова формация "Атанас Димитров", Детски младежки състав за фолклорно пеене "Радка Кушлева", Фолклорна формация октет "Никола Кенов". Идеята ни е всяка от групите да има свое лице и да носи името на свързани с Родопите хора. Учредихме награда "Захари Раев" и една от групите в Детската музикална школа се казва така. Миналата година на годишния концерт на 25 юни връчихме 200 лв. премия по тази награда на най-добрия изпълнител. Това е стимул за учениците. А Захари Рашев е наш възпитаник, преподавател и изявен композитор за своето време. И на Детската музикална школа вече трябва да й сменим името - да бъде само музикална школа, защото в нея вземат уроци и възрастни. Четири-пет човека над 20 години учат музика. Хората имат потребност да научат нещо, което са пропуснали в детството, или да се усъвършенстват в музиката.
- Разбрах, че в редицата на почетните председатели има и от вашия род. Тоест по наследство сте свързани с читалището от десетилетия насам. Можем да ги открием още сред основателите.
- Действително един от основателите на "Христо Ботев-1871" е учителят Тодор Генов-Дорко. По-късно братът на моя дядо - Атанас Дорков, е председател през 1913 г., а Георги Дорков - през 1920 г. Те са братя на поп Иван Дорков, моя дядо. Баща ми Георги Дорков е бил секретар около 9 септември 1944 г. и след това. Чичовците ми Анастас Дорков и Тодор Дорков са били хористи, свирели са в мандолинния оркестър. Хористи по-късно стават и други мои близки - математикът Иван Попиванов и неговата съпруга. Сега в хора пее и ст.н.с. Иван Анастасов Иванов, който успешно се занимава с работата на опитното поле. Тук са и много други дорковски наследници, които и до днес са хористи. Цялата ни фамилия повече от 100 години е свързана със самодейността. И читалището ни е втори дом.
- Блазните ли се да издадете свой диск?
- Издали сме го, с песни на 101 каба гайди за 10-годишнината на формацията. Продава се на концертите, но в повечето случаи ни служи за визитка. Имаме издаден наш календар за 2016 г. От печат излезе и наша песнопойка.
- Впечатлих се от многото награди - в кабинета ви, във фоайето на втория етаж, не вярвам някой друг да има като вас цяла стая с грамоти, както е тази на настоятелството. Коя е най-голямата за председателя на читалището?
- За моите мандати са получените две грамоти от министрите на културата Вежди Рашидов и Стефан Данаилов. Ценя и грамотата на Съюза на върховния читалищен съвет и рекорда на 101 каба гайди. Гордея се, че МОН даде три стипендии, и трите дойдоха в Смолян, взеха ги наши възпитаници. Но успехите не идват сами. Въвели сме една добра система на организация и отчетност. Преподавателите имат материална книга, вписват всеки взет час, всеки урок. Системно се работи, а и в "Христо Ботев-1871" са най-добрите преподаватели не от Смолянска област, а в национален мащаб.
- Да, това са водещи имена в народната музика.
- Двама от тях са почетни граждани - Златина Узунова и Костадин Илчев, предложени са от нас на общинския съвет на Смолян за удостояване. Наистина наградите ни нямат брой - златни плакети, призове от Съюза на музикалните и танцови дейци. Радвам се, че ни ценят на високо ниво. Когато поех поста, имаше само Детска музикална школа, Смесен хор и Музикален театър. Всички други форми или сме ги възобновили, или привлекли от другаде, или сме ги създали сами. Възстановихме киноклуба, ръководен от Сашо Сарандалиев. Няма тримесечие, в което да нямаме поне една изложба. В заведението, което е наемател на сградата на читалището, от м.г. сме подели традиция да правим възпоменателни вечери на бивши артисти като Георги Палагачев, Мария Палагачева, Васил Топузлиев и други. Преди години при нас е бил първият Клуб на дейците на културата. Пишем и история на читалището - историкът Никола Дамянов се е заел с нея. Продължихме традицията на Дружба "Родина", а на 14 май 2015 г., съвместно с държавните архиви в Пловдив и Смолян и Общобългарската фондация "Тангра Тан Нак Ра" тържествено отбелязахме стогодишнината от рождението на Камен Боляров. Акад. Георги Марков представи книгата за Дружба "Родина", а нашите формации изнесоха концерт.   
Няма общинско мероприятие или празник на институция от Смолянския край, на които ние да не сме откликнали положително. По света има много клубове и обединения с насоченост към културата, но никъде няма уникалността на нашите читалища, които близо век и половина крепят българския дух. Родопчанинът пее, свири и танцува, с лекота играе в пиеси и цени изкуството, което сам създава. Затова т.нар. самодейност предизвиква повече емоции и аплодисменти, отколкото професионалните изяви. Затова за читалищата трябва да се грижи обществото, местната и държавната власт. Радвам се, че при нас в "Христо Ботев-1871" младите хора продължават делото на своите деди и бащи и търсят родопската народна песен, музика и танци, за да я има Родопа планина.