Докъде я докарахме?

Валентин ГЕОРГИЕВ

Стрелба на детска площадка. В София, Студентски град! С пострадал с порезни рани по главата и побой. Заради невинна забележка за изхвърлен боклук. 

Ако за някои това изглежда като обикновен "битов инцидент", то наистина здравата сме загазили, без да знаем накъде вървим и докъде ще я докараме. 

Дали не се връщаме в ония мутренски времена в началото на прехода, когато се стреляха през ден по улиците? Или въобще не сме ги напускали, така, както не са ни напускали дебелащината, злобата, арогантността, които ни заливат всекидневно. 

А може би започваме да приличаме на една друга държава, за която се пееше "Как ще ги стигнем..." Защото там, от прекалената криворазбрана слободия, вече се избиват масово, а властта е безсилна срещу лошите новини и никой не я пита. Е, скоро май ще ги стигнем.

С изумление чета как мнозина намират "изход" просто и лесно: Повече цеви огнестрелно оръжие сред нормалните хора ще реши проблема. Така се увеличавала "личната свобода". Няма да уточнявам кои са "нормалните" и кои - лошите. Априори. Защото тогава крачката към пожара е една. Остава да легализират и оръжието. И всичко ще е наред. Искахме демокрация, получихме анархия.