Доизяждане

С разходи за храна, равняващи се на 19,1% от общите харчове на домакинствата, България се нарежда на четвърто място в ЕС според Евростат. Следват овации от благодарните избиратели и цялото население към гарантираното от ГЕРБ голямо плюскане. Обаче има и друга статистика - за последните десет години разходите за храна у нас като процент от общите разходи са намалели с 1,3 процента. Евростат нещо бърка този път и човек се чуди дали цифрите не са една стъкмистика на благоденствието в духа на хвалбите на сегашните управляващи и на премиера ни, който винаги вижда много пари у народа. Но какво означават 19 на сто за храна? Едно нещо - че като платим парното, тока, водата, данъците, вноските и таксите по кредитите, лекарствата и визита при докторите, за храна не остава май нищо. Т.е. остава глад. И караме на доизяждане с "големите" заплати, да не говорим за пенсиите. Не е ли загадка как при 200 лева пенсия на някого ще му останат 40 лева за храна? И друго - в повечето от държавите в ЕС няма ДДС на основните храни, както е у нас, покупателната им възможност е много далеч над нашата, цените не растат така дивашки по никое време, а потреблението се увеличава заради по-високите доходи на хората.   

Както и да изчислява хала си, едно простосмъртно българско семейство с две деца днес трудно може да ги изхрани с качествена и достъпна храна по изискванията на организациите на ООН, които сигурно вече ни нареждат сред развиващите се страни. Може и под тях... Основната причина за неправилното хранене на българина са липсата на финанси и кризите, през които народът минава. Според изследване на университета "Фридрих Шилер" в Йена България е в първата четвъртина на Европа по смъртност, предизвикана от неправилно хранене. Според проучването, което обхваща данни от 1990 до 2016 г., 260 души са починали у нас от болести на съдовата система, породени от вредните хранителни навици. Фактически без бившите съветски републики България се оказва страната с най-вредно хранене в ЕС. Хранене, което докарва болести и инвалидизация. При това положение е наглост работодателите да плачат за многото болнични сред работниците, които в голямата си част хапват на крак каквото бог дал. Не е чудно и това, че мизерията докара до кофите за боклук дори дипломирани инженери. На човек трябва всичко да му е наред, за да може да помисли какво точно купува, и да има избор без шокови цени да търси чиста и здравословна храна. Засега това за българите е мираж в пустинята на бедността и безразличието на управниците. Той просто доизяжда останалото в чиниите на мизерията. Докато влезе в нечия поредна класация по оцеляване на инат.