ДОБРОТО И ЗЛОТО

Сава Кръстанов

- Хей, Добро! Накъде в тая жега?
Доброто бързаше и не искаше да спира. Хора в нужда го чакаха:
- Какво искаш, Зло?
- Искам да поговорим за добрините и злините на Земята - ухили се Злото.
Доброто стоеше приведен  от тежката раница на гърба му. Беше пълна с добрини, които носеше на хората. Едър, натежал и преситен, Злото се усмихна и в очите му присветнаха ехидни пламъчета. Лъскавият копринен костюм и обувките от крокодилска кожа сякаш крещяха: „Вижте ме, аз не съм случаен човек!”
- Слушай, Добро! Скоро тук няма да има място за тебе. Търси си друга планета!
Доброто въздъхна уморено:
- Ти си рожба на Лукавия, а аз на нашия Господ!
- Твоят Господ, като толкова обича хората, защо ги обрича на бедност, болести и страдания? - Злото бръкна в издутата кожена чанта и извади бутилка и напълни сръчно две кристални чаши: – Пийни, ще те освежи !
– Дяволските изкушения не могат да ме съблазнят! – извърна глава Доброто.
Злото го изгледа със съжаление:
- Защо тогава твоите последователи намаляват, а моите привърженици стават все повече! - Злото отпи внушителна глътка и продължи все така назидателно: -  Тук, на Земята, управлява моя милост. Издигнах парите на пиедестал. Цел и мечта на всеки земен човек. Аз карам хората да гонят печалби, аз създавам партиите и политиците. Непрестанната им жажда за власт, пари и удоволствия носи само нещастие на хората.
Доброто се опита да го прекъсне, но пороят от думи вървеше като река, която помита всичко по пътя.
- Аз съм навсякъде. Развратът, дрогата, алкохолът, заедно с чалгата, правят хората щастливи!
Доброто махна с ръка и нарами раницата.
– Чакай, закъде си се разбързал!
– Цял град е наводнен, хората имат нужда от мен! Доброто е вечно и непобедимо! Аз това знам!
Злото изсипа в гърлото си съдържанието на чашата:
- Аз пък отивам в парламента, на среща с моите избраници. Искат да ми благодарят за всичко, което съм сторил за тях!