Добродетел или рацио

Вчера в Софийския университет имаше научна сесия с тема за идеите и личностите на миналия век. Докладите бяха съпроводени с визуална техника, която портретираше на екрана най-вече личностите на прехода другаде и у нас. И при най-добронамереното сравнение с героите на миналите векове, сегашните изглеждат комично със своето подражание. Защото няма процес, започнал още през Века на Просвещението, който да е завършил днес. Но начинателите са много по-значими от довършителите. Затова са и парадоксите. Егалистичната нагласа от нашето патриархално Възраждане винаги е съпътствано от възторг от авторитарни методи на управление. Ст. Михайловски напомняше на българите идеята на Монтескьо, че демокрацията е основана на добродетел. Но ако е само това, тя се превръща във формална процедура, която не прави по-добър живота на отделния човек.
Французинът от полски произход Гийом Аполинер твърди, че дързостта е висша мяра на дисциплината. Екстравагантен съвет към младежите от всички времена, нямащ нищо общо с блуждаещия нихилизъм срещу всичко от миналото. Все пак всичко хубаво на този свят започва чрез скъсване с общоприетото, нали? Понякога обаче тази дързост идва ненавреме. Затова е обречена.
Разлики между античната и модерната демокрация установяваме всякакви. Най-разбираемата от тях е срамежливо подминавана. Древните накрая просто открили, че освободеният роб работи и се бие по-добре. А също, че плебсът, основата на градската демокрация, не може да бъде онова, което наричаме днес средна класа. Прозрението пристигнало с трагическо закъснение. На портите на цивилизацията пристигнали варварите. Нямало кой да защити елитарната привилегия да си робопритежател. Така глупаво било вградено цивилизованото послание колко добре е за прогреса да има много безименни роби, които да носят свещените камъни на цивилизацията. Както и да ги наричаме.
Затова А. Тойнби предупреждава, че "елементи на културата могат да се окажат разрушителни, ако се вградят в чужд социален контекст". Както и онези цивилизации, които са по-висши, но се налагат със сила над другите. Аналог в политиката. А. Тойнби смяташе за грешка въвеждането на демократически институции в африканския свет след Втората световна война. По-ранните пророци на нашето съвремие - С. Хънтингтън, Жак Жулиар, Степан Мештрович, Алвин Толфлър, Збигнев Бжежински и прочие, вече са обект на нарастващ критицизъм. Явно, че дълбоките пропасти в света са бедността и националните пристрастия, които не могат да бъдат запълнени или заменени с изискана, но куха фразеология за нещо друго.
Демокрацията не е измислена от робите или приложена само за тяхно добро. Там, където няма рацио в нейната обществено-политическа функция, тя е обречена, независимо от всичките й антропологически добродетели.