Добро утро! ЕС откри, че сме най-бедните

Европейската комисия публикува специален раздел за България в тримесечния си обзор за положението в социалната област и безработицата в Евросъюза. В доклада, който е 85 страници, нито една страна, освен България, няма "честта" да има посветен само на нея раздел. Брюксел признава, че сме най-бедните и че бедността у нас не засяга малка група, а огромното мнозинство от населението. Пет пъти повече българи изпитват материални лишения в сравнение със средното ниво на ЕС, пише в доклада. Признава се също, че януарските сметки за ток са били средно два пъти по-високи от декемврийските и че представляват основният разход на българите.
На страница 28 има и любопитна графика http://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=9962&langId=en, в която държавите са подредени според риска от хроническа бедност и социално изключване на гражданите си. В средата са страните, близки до средното ниво за ЕС. Това са Италия, Португалия, Великобритания, Кипър, Естония, Испания, Полша. Отличниците са най-вляво. На първо място е Чехия, следвана от Холандия, Швеция, Люксембург, Австрия, Финландия.
Да, Чехия, страната, с която до 1989 г. бяхме на същото дередже, сега осигурява най-голяма социална сигурност на гражданите си.
Също вляво, но по-близо до центъра, са Дания, Франция, Словения, Германия, Белгия, Малта, Словакия.
Вдясно са страните, които са по-зле от средното равнище, разделени на три групи. Първата се състои от Ирландия, Гърция, Унгария, Литва. Доста далече вдясно са Латвия и Румъния. Мно-о-ого далече вдясно, в една далечна галактика, самичка в група се намира България. Рискът от социално изключване в България засяга 50% от населението, показва графиката.
Тук не става дума за размер на доходите. Става дума за границата, отвъд която изпадаш извън борда на обществото, границата, отвъд която се превръщаш в маргинал, в клошар, при която изпитваш срам от децата ти и от родителите ти. Оказва се, че нови страни-членки имат способността да се грижат за гражданите в труден момент. Словения, Словакия, с които също бяхме в един отбор, сега са на същото ниво като Германия и Франция.
Преди да сдаде властта, Бойко Борисов ни проглуши ушите със самохвалства колко стабилна е благодарение на него България. Нашата страна действително не е фалирала, но с цената на фалита в личен план на огромното мнозинство на българските граждани. Този социален фалит е в пъти по-тежък от този на Гърция или Кипър. Нашите пенсионери и безработни могат само да мечтаят за техните пенсии и помощи.
Магарето на Настрадин Ходжа тъкмо се научило да не яде, и умряло. След безпрецедентните февруарски протести, след седем самозапалили се от отчаяние българи дори и най-закоравелите брюкселски бюрократи си дадоха сметка, че предсмъртните ритници на българското магаре изглежда ще им развалят спокойствието.
Протестите доведоха поне до това, че Европейската комисия проумя колко бедни са българите и колко див е нашенският монополистичен капитализъм. Лекарство не е намерено, но поне има диагноза.
Служебният премиер Марин Райков си дава сметка за предизвикателството. Но не той и не служебното правителство ще решат проблемите. Райков апелира към бизнесмените да проявят "солидарност" с трудещите се. Все едно ги е помолил да ограбват трудовия народ по-малко. Роди се инициативата за "висящи" покупки в полза на нуждаещите се, любопитна екзотика.
Проблемите на България ще ги решава следващото правителство. Трябва ни бъдещ премиер, който е врял и кипял в европейските среди, защото основната ни надежда са различните европейски фондове и програми, някои от които не сме използвали както трябва, а други още не са заработили. Дано Еврокомисията направи така, че най-сетне да приложим европейското антимонополно законодателство в енергетиката и да създадем наистина независими регулатори.
Не може вечно България да компенсира ниска производителност с мизерно заплащане на труда. Не случайно, освен че сме най-бедни, сме и последни в областта на иновациите. Брюксел ще помогне и на себе си, ако приеме общоевропейски задължителни минимални нива на заплащане и пенсии, които осигуряват достоен живот. Нормално ли е статистиката да отчита, че реалната издръжка на едно четиричленно семейство е 2200 лв., а реалните доходи в повечето случаи да са в пъти по-малки?
Смекчаването на кризата у нас би намалило имиграцията от България, за радост на ЕС, защото все повече имигранти в богатите страни на Евросъюза са безработни. И би спряла обезкървяването на страната ни. Следващото правителство трябва да запише в програмата си, че след четири години няма да бъдем повече маргиналите на Европа. Но по-актуалният въпрос е изборите да произведат правителство, защото в противен случай зад борда изпада цялата държава.