Добро решение се ражда при съгласие между политиците

Христо Белоев е роден на 15 август 1958 г. в Павликени. Завършил е ВИММЕСС (сега Русенски университет), специалност "Земеделска техника". Професор от 2009 г., доктор на техническите науки. От 2007 г. е ректор на Русенския университет, избран е за втори мандат до 2015 г. "Доктор хонорис кауза" на няколко висши училища - в Словакия, Русия, Румъния, Чехия. Зам.-председател на Съвета на ректорите. Почетен гражданин на Русе, Разград и Павликени.

"Като минимум трябва да запазим досегашните ни 3 депутатски места в региона "


- Проф. Белоев, какво ви кара да изоставите успешното си ректорство и да предпочетете политиката?
- Преминах през няколко стъпала в университета, през ръководител катедра, декан и ректор втори мандат. В тези години получавах много номинации за народен представител, включително и за парламентарните избори миналата година - от студент съм член на БСП и до момента не съм прекратявал членството си. Но досега не приемах. Не е било поради това, че не желая да съм народен представител, а защото имах много ангажименти към Русенския университет, към факултетите, към колегите. Нещата, които бяхме започнали да осъществяваме, трябваше да бъдат довършвани. В това време поемах ангажименти към общинския съвет и втори мандат съм член на общинския съвет в Русе, председател съм на комисията по образование. В същото време съм и председател на клона на Съюза на учените в Русе, участвам в много научни списания, на някои съм научен редактор, заместник главен редактор. Чрез всичките тези дейности може да се каже, че придобих доста практика в областта на висшето образование. Тази година номинацията ми е за водач на листата на БСП в Русенския регион - нещо, което вече повече задължава. Имам предвид и това, че е крайно време вече много неща в образованието да бъдат променени, в Закона за развитието на академичния състав - все неща, с които съм се ангажирал от няколко години, а тези неща се решават в Народното събрание. И това е един от мотивите, които ме накараха да тръгна по този път.
- Социологическите проучвания на предизборните нагласи показват доста голяма преднина за ГЕРБ. Смятате ли, че в Русе БСП има шанс за победа на тези избори?
- Социологическите прогнози са относително нещо. Нека да се върнем на предходните избори - за Европейския парламент. Тогава няколко социологически агенции даваха превес на нашата партия, други прогнозираха паритет, а в крайна сметка резултатът беще съвсем друг, тъй като нашите членове и поддръжници не излязоха да гласуват, повече от една трета от симпатизантите на БСП си останаха вкъщи.
- Защо според вас не излязоха да гласуват? 
- Според мен първата причина е, че европейските избори са малко далеч от българския гласоподавател. Той не чувства такъв ангажимент, какъвто има към едни парламентарни избори. Второто е създаването на АБВ, поради което голяма част от нашите поддръжници се чувстваха раздвоени кого да предпочетат. Трябваше време да се осмислят политиките и идеите, за да се види кое в каква посока отива. Дали в Русе можем да очакваме победа не знам, но поне резултатът, който беше миналата година на парламентарните избори - ние имахме три мандата за региона, трябва да го запазим. Разбира се, работим за максимална мобилизация на нашите поддръжници и си поставяме задачата за максимален резултат. Въпреки че в този момент партията още преживява тежък момент.
- Конкретно за Русе какво виждате като най-важно и за което хората ще повярват, че можете да го направите?
- Наред с ангажиментите в национален план, които поемаме с програмата на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ, имаме и поети конкретни ангажименти за Русенския регион. Според мен колкото по-активно работят народните представители от нашия регион - ако може от всички партии да работят заедно, толкова повече полза ще има и толкова по-ефективно ще решаваме проблемите. Убедил съм се, че когато хората са обединени и работят заедно по определени въпроси, те постигат резултат. В Русенския университет за няколко години направихме толкова много неща и те се случиха при различни правителства. Много са важни активността, позициите, начинът, по който се поставят проблемите.
- В Русе кои проблеми не търпят отлагане? Като че най-вече за екология се говори...
- Не е само екологията. Проблем е пътят Русе - Велико Търново, поставян е досега многократно. При правителството на Пламен Орешарски ние работихме с областните управители на Търново и Русе, в нашия университет има катедра "Екология и управление на транспорта", която направи подробна презентация за проблемите по този път, за произшествията, които стават там, и обосновахме, че този път трябва да бъде поне четирилентов или да бъде направен като магистрален, да пресича магистрала "Хемус". Други проблеми са свързани с инфраструктурата в Русе и в другите населени места. За Русе конкретно решение чака зоната около р. Дунав, както и лесопаркът "Липник", които трябва да бъдат прехвърлени към общината, за да може да бъдат благоустроени. Защото в Русе липсват достатъчно зони за отдих и почивка. И още нещо - при наличието на университета в града, който е водеща структура в целия регион, трябва с неговото активно участие да бъде изграден един технологичен парк. По това работим в последните години, имаме дори представени проекти в Брюксел. Развитието на технологичен парк ще даде мощен тласък и за развитието на индустрията в региона. Целта е създаването на работни места, да се повишат доходите на хората и да бъдат задържани младите хора в региона, да ограничим изтичането на млади хора с висше образование в други европейски страни. 
- Смятате ли, че ще е възможно в парламента при евентуално доминиране на дясното да се отстояват политическите решения на БСП? Например БСП е заявила категорично несъгласие от държавния бюджет да се финансират и частни училища.                         
- Мисля, че трябва коренно да променим нещата в отрасли като образование, здравеопазване, енергетика, земеделие. Образованието е болна тема. Ние във висшите училища не сме доволни от това, което идва при нас от средните училища. Бизнесът пък не е доволен от това какви кадри получава от висшите училища. Т.е. всички са недоволни. Трябва да намерим механизъм, чрез който всички заедно да участваме в обучението на младите хора, като бизнесът също да има своите отговорности. И всичко да бъде обвързано в една система: предучилищно обучение - начално образование - средно - висше - докторантура -постдокторантура - продължаващо обучение. Трябва да въведем и формите на дуалното обучение, каквито има в другите страни в Европа. Идеята да бъдат субсидирани от държавата и частните училища не е от днес. Ако това се случи, то ще рефлектира и във висшите училища, тъй като има 17 частни висши училища. Проблемът е, че който си дава детето в частно училище, той получава друг вид услуга, която е пожелал сам и съответно за нея си заплаща. Ако държавата обърне лице и към частните училища, ще трябва да отделя много по-голям ресурс. И не това е в момента проблемът на образованието. Съвсем други са проблемите и трябва да погледнем към тях.
Независимо дали БСП ще участва в управлението или не, аз се надявам, че ще може всички политически сили да погледнем на проблемите по един и същ начин. Даден проблем има едно добро решение или нещо близко около доброто и трябва именно него да намерим. Така е не само в образованието, а и при всеки друг отрасъл. Винаги досега съм търсил консенсус и общи решения, ще продължавам да ги търся и занапред. Според мен България ще се управлява от коалиционно правителство, не може да има еднопартийно правителство. И това ще е много по-добре, защото вероятността да се намери по-доброто решение е по-голяма. Но в такова управление трябва да има ясно разписани ангажименти и да се поема ясно отговорността.
- Публикуван е проектът на Стратегията за висше образование, изработен от две правителства - на Орешарски и сега служебното. Досега откъм Съвета на ректорите звучеше най-вече искането ректорите да са пожизнени. А как гледате на  същественото, на идеята специалностите да се финансират според качеството, не по брой студенти?
- Не е точно това искането ни. Но аз бях в работна група, която се занимаваше с тази стратегия - както при предходното правителство, така и при служебното сега. В детайли съм запознат с тази стратегия. Би следвало наистина да се променят нещата. Там е включен един план, който разполага във времето как ще се извършват различните промени. Би трябвало много бързо да се пристъпи към механизми, които ще доведат до редукция на университетите и до намаляване на държавната поръчка.
- Това ще бъде много болезнено.
- Болезнено е, но държавната поръчка в момента се дава според предложенията на университетите. И така за тази година ние имахме над 74 500 места за първокурсници, при положение, че завършиха под 50 000, от тях една част не се дипломираха, други над 10 000 заминават навън. Затова около 40 000 младежи се "бориха" за 74 500 места. Тук трябва кардинално решение. Първата стъпка е държавната поръчка да бъде наистина държавна. Държавата, определяйки приоритетите за развитие, да поръча колко инженери, колко лекари, колко икономисти, колко юристи й трябват. Сега повече от половината студенти учат за икономисти и юристи - обратно на търсенето на пазара. Има глад за инженери, а местата за инженери не се запълват, пък то няма и деца. Би следвало драстично да бъде намалена държавната поръчка и да се промени начинът на финансиране на висшите училища според качеството на обучението и реализацията в специалността.