Добрата книга е като гората

(Продължение)


Скитал съм из много гори по света - лавровите и маслиновите гори на Средиземноморието и Адриатика. Пълзял съм из каучуковата гора между Куала Лумпур и Кланг, когато през март 1975 г. случайно попаднах в едно прокитайско партизанско сражение и куршуми се забиваха в краката ми. Познавам джунглата на Танзания от Додома до Микуми, на Виетнам - по време на войната и след това. Беловежките гори със зубрите, в които е ловувал и Йосиф Висарионович. Палмовите гори на Куба, в които няма отровно влечуго, Сибирската тайга от Байкал нагоре, Мешчорските дебри на Паустовски в Средна Русия и много още лесове по света. Но нищо по-хубаво няма от нашата смесена гора - бук, габър, дъб и тук-таме по някое борче. Нашата гора е хубава през всичките сезони - с красиви полянки и гъстаци, със студени кладенчета. Но през есента в нея има нещо потресаващо. На двеста-триста метра под къщата ми в Тревненския балкан има една брезова алея, бяла и стройна като в повест от Чехов. Петковата алея. Някой си горски Петко засадил брезичките. Човекът отдавна си е отишъл от този свят, а името му останало... И алеята. Аз съм суеверен за две неща - морето и гората. Дълбоко вярвам, че който запали гора, скоро ще умре. Преди години на мой съсед му пречеше една сливка с едри жълти джанки. Въртя, сука, сянка му правела, накрая й наля нещо в корена - киселина някаква. Сливката изсъхна, киселината й изяде душата. А комшията здрав-прав, изведнъж взе, че се гътна... Вярвам също, че човек, който засажда гора, си удължава дните.
Някой път тръгвам нагоре из гората и най-неочаквано откривам изкорубени плодни дървета. И разбирам, че там е имало някога къща или махала, живот имало, деца са щъкали. Поседна на сенчица - клоните на ореха са почти голи, подухне вятър и капне орех, капне втори, взема ги в шепа, стисна ги и ги строша, а ядките кехлибарени и сладки!... Пък листата на вишнята насреща горе са ментено зелени, надолу порозовяват, стават бакърени. Под попската круша е заринато от плод, а на джанката листенцата са още зелени, тук-там жълтички... Подивели димитровчета са напъпили, ще цъфтят вишнево. Няма жива душа наоколо - от време на време полъхне ветрец, цвърнат врабци, а аз седя облегнат на дънера, земята под мене е топла, топла и времето е спряло...