Добивът на злато в Трън скара гражданите с бизнеса

Добивът на злато в Трън скара вчера жителите на града и бизнеса. Споровете около разработването на златните находища в общината се разразиха вчера на организирана от Българската минно-геоложка камара (БМГК) дискусия на тема "Митове и факти за добивната индустрия в България" в читалището на града. На срещата имаше представители на бизнеса от минния бранш, на хора от града, обединени в сдружението "Трън", лекари, както и граждани на планинското градче. Поводът бе среща разговор относно отдаването на концесия на мините в общината.
Според изпълнителния директор на БМГК Иван Андреев чрез разработването на мините безработицата ще бъде драстично намалена, а районът облагороден заради инвестициите на концесионерите. Според него заплатите в общините, където има развита минна индустрия, са 4 пъти по-големи от тези, в които липсва минно дело. Той даде за пример Панагюрище и Чавдар, където заради инвестираните средства от концесионери, по неговите думи от прашни населени места те са се превърнали в чисти и облагородени градове с ниска безработица.
Хората от Трън обаче не пожелаха да слушат разясненията на заетите в бранша и твърдо се обявиха против отдаването на концесия на мините, заради страхове от евентуална екокатастрофа в района. Имаме документи, които показват наличие на арсен, а твърдението, че няма уран в Трънско, е демагогия, каза Парка Динева, член на сдружението. Арсенът тук е 10 пъти над нормата, добави още тя.
Според икономиста Владимир Каролев, ако в общината се развие минното дело, основните предимства ще бъдат три - подобряване на инфраструктурата в района, работеща добивна промишленост и развитие на туризма. Каролев обаче бе посрещнат с остри критики от част от гражданите на Трън. Заради това той се ангажира лично да спонсорира мобилен уред за измерване на показателите на въздуха и нивата на замърсяване. Основното замърсяване не е следствие на работещите мини, а заради отопляването на въглища, посочи Каролев и допълни, че най-богатите държави в света са развити заради минната индустрия, която в повечето случаи е 80% частен капитал и 20 на сто - държавен, с изключение на Китай, където браншът е напълно държавен. У нас 46,3 на сто от добавената стойност се формира от предприятията, работещи в минната индустрия, което е 5 пъти повече от тези, които работят в други отрасли, категоричен бе Каролев. Икономистът напусна срещата преди приключването й, заради нападките от страна на трънчани.
Иван Андреев заяви, че минната индycтpия е инвеcтиpала 700 млн. лв. в социални проекти за последните 20 години. Според него предприятията в бранша са вложили над 4 млpд. лв. за технологично обновяване и развитие, а на инвеститори като тези на мините като "Oбpочище" и "Уpаново" трябва да бъдат отнемани концесиите. БМГК ще се бори с неверните твърдения и факти за минната индустрия, допълни още той. Според него в България отрасълът е един от най-развитите в Европа, а автоматизацията е навлязла изключително много и посочи за пример мини, които се управляват дистанционно и от голямо разстояние. Има и специални разработени уреди, които улавят прахта от работата, за да не се замърсява въздухът, каза още шефът на камарата. Андреев припомни, че у нас пряко заетите в минното дело са общо 24 хиляди, а косвено работят още над 120 хиляди души.

Снимка Авторът

На среща в Трън жители от района се обявиха против минната индустрия по екологични причини