До Великден - празници!

Петър Петров

Миланка изгледа съпруга си без капка нежност:
-  Милане, какъв беше този имен ден, бе? Тази сутрин, като те доставиха до вратата твоите приятели, ти беше като газен от влак! Бяха те докарали с такси, но според мен случаят бе за линейка! И като ме видя на вратата, преди да паднеш в антрето, ме нарече Гошо!
Милан гузно сведе глава.
- Да, поуморен бях - оправда се неубедително той. - Първо чествахме Данчо Лалугера, бизнесмен, има цех за ританки и шноли, приятел от детинство и спонсор на престижния конкурс "Мис Дуранкулак"!
- Но това беше преди месец! - разгневи се Миланка. - Много жертви давате покрай тези празници, май?
Милан се поокопити и решително мина към самоотбрана:
- Щяхме да минем без жертви, ако оня вампир, на Данчо жена му, не ни посрещна с ракия, Данчово производство. Истинска гроздова, но от патладжани, праз и малко мушмули за аромат...
-  Е, постарала се е жената - отрони Миланка, колкото да защити женското достойнство.
- Постарала се е, ама мезето беше за двама-трима, а ние бяхме дузина... Така се ядосахме, че набързо му финализирахме двете дамаджани.
- Трябвало е да наблегнете на яденето, бе, Милане! - по-меко отбеляза съпругата. - Заради такива като вас ще започнат да строят изтрезвители на пет етажа!
Милан не се обиди кой знае колко:
- Всичко щеше да си мине културно, ако мезето бе по стандарта, както земеделският министър го иска, а то трябваше с трион да го режем - отбеляза той. - Затова решихме да отмъстим на некадърната домакиня, като й изпием виното. После нарязаха цяла свинска варена глава, а Данчо домъкна от някакъв съсед джин... И той домашно производство от алабаш, тиквички и препарат за миене на клозетни чинии...
- Ама, Милане, такова нещо и слонът от зоопарка да изпие, и той ще подвие краченца с кръстосан поглед?
- Ние краченца не подвихме. Само Киро се настани да спи под масата и се зави с мокета...
- Добре, че все пак сте приключили относително живи! - прекръсти се Миланка. - Никъде не те пускам повече!!!
 А, не!!! - възропта Милан. - По едно време, докато компанията празнуваше, дойде една, ама много красива и хуманна идея. Ще слеем всички следващи празници до Великден! Какво като е пост! Я глей какво става в Япония, какво става в Либия! Да се радваме на живота, че толкова неща около нас изведнъж могат да избухнат! Празниците, Миланке, трябва да се почитат, защото само те сближават дотолкова хората, че, ето на, аз снощи цялата вечер се целувах с онзи, Пешо, дето брадата му освен, че е пълна с хлебарки, ами и мирише на шкембе чорба от цял километър! Сега си лягам, а утре вечер да ме събудиш, за да не ми пишат отсъствие аверите!
В дома на Милан и Миланка Миланови легна тягостна тишина...