До "утре вечер"

"Болници в мое управление няма да закрия", отсече премиерът. Ала забрави онези 19 общински болници, навеки погребани по време на кабинета "Борисов-1". Може би оправданието му е, че тогава смени четирима здравни министри. Или разчита на късата ни памет?

Общинските болници от девет години се гърчат между безпаричието и Хипократовата клетва, за да крепят здравето на забравените от правителство и премиер хора в пограничните и отдалечените региони. Но на кого му пука? И миналата година протестираха, обещаха им субсидии, които всъщност си бяха техните пари, вдигнаха им лекичко клиничните пътеки и... ги отпратиха. Няма и помен от обещаната на 2 февруари 2018 г. нова методика за финансиране на общинските болници, която трябваше до месец здравният министър да представи пред парламентарната комисия по здравеопазване. Амбицията бе новият модел да се прилага с новия Рамков договор от 2019 г. Но и тази "амбиция" потъна в торбата с обещания. Божествено е да обещаеш, груба еснафщина е да изпълниш обещанието си.

Може някому да звучи безсмислено припомнянето на отминали неща. Но, не! Сега ще се чуят пак гръмки обещания, сигурно ще бъдат намерени едни 20-25 млн. лв., които Бащицата ще даде на общински болници. Ще ги помаже с миро от Банкя и ще натиска за правилните изборни резултати. Дали толкова лесно ще забравят затворените болници хората от Трън, Брезник, Елена, Тервел, Генерал Тошево, Бобов дол, Дряново, Кула... За тях лечението е по-скъпо отколкото на останалите българи.

И ако сега премиерът се разпореди да бъдат дадени пари на нуждаещите се общински болници, докога ще бъде решен проблемът им? До следващата година? До следващите избори? До следващия протест? До "утре вечер в другия спектакъл"?