До септември ще е готов проектът за нов училищен закон

Анелия Клисарова е родена във Варна. Завършва Медицинския университет-Варна с награда "Златен Хипократ" за отличен успех. Работила е като ординатор в радиоизотопния център на Катедрата по рентгенология и радиология на МУ-Варна, преподава в същия ВУЗ. Професор, доктор на медицинските науки (ВАК). Специализирала в София, Мюнхен, Ерланген, Базел, Берн и Арау. Д-р хонорис кауза на университети в Румъния, Украйна, Турция и на Медицинската академия в Полша. От 2004 г. е два мандата ректор на МУ-Варна. Била е два мандата  общински съветник. Владее немски, английски и руски. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" I ст. и Медик на годината (2011 г.). Депутат от КБ в 42-ото НС, министър на образованието и науката от 29 май 2013 г.
 

"Ще е престъпление, ако не направим оперативна програма за наука "

"Искам до Нова година да въведем защитени професии в техникумите"

- Какво стана, проф. Клисарова, с проверките по скандалния проект за отпадане на творби от Ботев, Вапцаров, Смирненски от учебните програми?
- Проверката тече в момента, предоставени са ми обяснения от четиримата служители на министерството, които са участвали в изработването на проекта. От останалите експерти, участвали в обсъждането и в написването, ние не можем да търсим отговорност, защото те не са служители на нашето министерство. Нарушението е по-скоро в това да не бъде уведомен министърът, че такъв проект се качва на сайта на МОН и какво точно е съдържанието му. Във връзка с това вчера беше разработена анкета, в която представяме досегашната учебна програма с всички автори и техните произведения, както и новия проект, както бе предложен. И ще попитаме 5000 учители по български език и литература в страната за мнение. Така ще придобием представа за нагласите на учителите, искат ли промяна и каква в учебните програми. Можем да направим интересни анализи - как младите учители виждат необходимостта от промени и как по-възрастните според педагогическия стаж. Има ли разлика между големите и малките училища, между големите и малките градове.
Разчитам изключително на отговорността на всички учители и на експертите от регионалните центрове по образование съвестно да попълнят анкетите. Те могат да добавят и други автори и произведения. Единственото ограничение е, че трябва да предложат какво да се съдържа в тези 82 учебни часа, сътветно по класове. Защото не можем да събираме предложения, които са за 160 часа. Няма как да увеличаваме часовете по български език и литература, при условие че има и други задължителни предмети, които също трябва да бъдат включени в учебната програма.
- Значи ще се използва времето до септември, за да бъде попълнена анкетата, без да бъдат събирани учителите на едно място?
- Да, направен е софтуерът и когато получим отговорите по електронен път, те ще се обработват достоверно и всичко ще бъде ясно "черно на бяло". Т.е. ще има пълна прозрачност, каквато сме обещали. Такава анкета ще бъде изготвена и по история, но преди да бъде пуснат проектът, ще предложим на деканите на факултетите по история в страната да излъчат трима представители, които да прочетат програмата, да преценят и тя също да бъде пусната за обсъждане сред учителите по история. Всичко това е необходимо, защото ние трябва да сме готови с новите учебни програми при приемането на Закона за училищното образование. Докато текат обсъжданията по него, ще имаме време да обсъдим и да направим наистина адекватни и работещи учебни програми.
- В какви срокове планирате да се появи новият закон?
- До септември той трябва да бъде готов като проект, действа вече работна група с експерти от министерството и юристи. След това ще бъде изпратен до всички регионални инспекторати за широко обсъждане след 15 септември в срок от месец - месец и половина. Идеята е новият закон до края на годината да влезе на първо четене в парламента. Но когато говорим за средното образование, според мен, е също така спешно да обърнем внимание на професионалното образование. Ако тръгнем да правим нов закон за професионалното обучение, много ще се забавим. Като начало трябва да помислим какви промени са спешно наложителни. Имахме вече първо обсъждане с учители от професионалните училища.     
- Имате идея да се въведат защитени професии. Какво означава това?
- Целта на този закон като обща философия е въвеждането на връзката практика-обучение. За да се случи това, трябва да поработим върху отделни моменти. Да кажем - списък на защитените от държавата професии. Става дума за професии, стратегически необходими за страната, но непривлекателни. За такива професии трябва да въведем стимули. Развиваме например жп транспорта, приоритет е, има оперативна програма, средства. Кой обаче ще работи там? Трябват специалисти със средно професионално образование, защото и най-модерните вагони и влакове да купим, ако няма подготвени хора, нищо не става. При тези защитени професии няма да имаме изискване за 18 човека пълняемост, може да са по-малко в началото, ще се дадат там стипендии. Тук е мястото на бизнеса да даде стипендии, защото той ще ползва тези работници после.
- Това в цял свят го има, у нас 23 години не стана.
- Много се надявам, че до Нова година това ще бъде въведено. Има още няколко важни момента за мотивиране на хората. Това е т.нар. модулна организация на учебния процес. За да влязат наистина в работна среда, не върви учениците три часа да учат, после три часа да работят, пък после два да доучват. Нека да има две седмици модул, в който минава теоретичната подготовка и после в следващия месец да са в реалната работна среда. Това обаче ще изисква образоване и на наставниците. Освен учители, трябва да имаме и подготвени наставници в самото производство. Искам да въведем и кредитната система - както е във висшето образование. Понякога човек надгражда или замества една професия с друга, защо да не може да натрупа определени кредити и те да му се признаят, ако тръгва в друга квалификация. Няма нужда отново да изминава целия път. И още - валидация на компетентностите. Това пък е за хора, които не са минали през професионално образование, но вече работят някаква работа - сервитьор или барман примерно. Защо трябва да записва отново да учи, когато вече има всички умения? Ще има комисия, която ще му признае определена степен. Това може да го мотивира да вземе следващата. Много интересно беше при среща с бизнеса едно предложение - те отначало казаха "да", после малко размислиха. Защо да няма фонд за професионално образование, който да бъде организиран от бизнеса, контролиран от него и така той ще може да участва реално в образователния процес. Разбира се, бизнесът може да вземат отношение и по учебните програми. Когато искаме да обучим, да речем, 50 човека асансьорни техници за София, защото липсват, ще направим две паралелки, фирмите ще финансират обучението и същите фирми после ще вземат тези хора да работят за тях.
- Искате да въведете "бонуси" за училища, които постигат резултати между IV и VII клас, те допълнително над делегираните бюджети ли ще бъдат?
- Да, това има връзка с мотивирането на учителите. Има много трудни региони, където се работи с деца, които в I клас идват, без да знаят български език, не познават нито една буква - ни на латиница, ни на кирилица. И до IV клас тези деца да ги научиш така, че те да могат да четат и да пишат, дори успехът им да е 3,50, за мен това е страшно много. Тези учители са герои. Но какво става? Те получават два пъти по-малки заплати от колегите си в престижните училища, защото има само делегиран бюджет - повече ученици, висок успех, повече пари, всичко върви прекрасно. Дай боже, разбира се, защото в никакъв случай не бива да забравяме и талантливите деца. Но иска ми се точно тази "принадена стойност" в трудните училища да оценим. Външното оценяване в IV и в VII клас ни дава възможност да проследим на какво ниво са взети децата в IV клас и как са завършили в VII. Така ще може всеки клас, всеки класен ръководител, всяка паралелка, училище да бъдат оценени и да бъдат мотивирани учителите. Мисля си и още нещо, което засега е само идея - така, както има стажант-лекари, така да има и стажант-учители, които да получават някакво финансиране. И студентите в IV и V курс да могат да имат практика като стажанти.
- Някои могат пък и да си харесат учителската професия и да останат в нея...
- Според мен това е изключително важно. Може да се направят механизми, чрез които държавата да стимулира педагогическия профил в университетите чрез по-високи стипендии, повече практики, специализации, курсове за квалификация с помощта на европроекти. Сега, когато учителите преминават от една в друга степен, разликата в заплащането е, да речем, 12 лв. Това не може да бъде мотивация за кариерно израстване. Оттук трябва да се започне. И разбира се - увеличаване на работните заплати, но за съжаление в рамките на възможностите на бюджета.
- Ако преминем към висшето образование, имаме вече един факт - парламентът разреши на държавните ВУЗ-ове още една година да приемат бакалаври срещу заплащане. Как стана това, при положение че досега БСП бе против платеното обучение?
- Три са причините. Колегите са прави, като казват, че това не е социално. Но не съм съгласна докрай с това и мисля, че и те се убедиха и затова гласуваха. Ако беше приет бюджет 2013 така, щото да няма нужда от платено обучение от финансова гледна точка, добре, тогава нямаше да го гласуваме. Но при условие, че разчетите са направени така, че тези 5% платено обучение над приема са включени и всеки ректор си е планирал  бюджета за годината, ако сега по средата на годината го спрем, недостигът става сериозен. Затова специално за финансирането ще се мисли допълнително. Но не е само финансирането. Ако аз съм завършила една бакалавърска степен и виждам, че тази професия не е за мен, решавам да завърша втора бакалавърска степен. Невъзможно е. Защото държавата не го разрешава - държавна поръчка не може да ми се отпусне, а платено обучение не ми се разрешава. Защо ще ми се губи правото да уча? При второ висше би следвало да ти се разреши да си го платиш, понеже държавата няма достатъчно средства да финансира това, че си решил да учиш втори път. За магистърските програми това е разрешено. Не беше разрешено за бакалаври и за регулираните професии, които са само с магистърски програми. Втори пример - ако искаш да станеш лицево-челюстен хирург, трябва да имаш и медицина, и стоматология. Е, как да стане, ако ти е забранено? А има и още една причина, свързана със социалния момент. Ако махнем платеното обучение, висшите училища ще увеличат държавните такси, за да могат да съществуват при недостатъчното финансиране. Тогава децата, които са се класирали в държавната поръчка, трябва ли да плащат толкова много? Струва ми се, че трябва да замразим таксите и ако спечелим средства от платеното обучение, да ги инвестираме пак за студентите - в стипендии, в мотивация да учат повече деца, на които можем да помагаме.
- Ще продължи ли даването на "бонуси" на ВУЗ-овете с най-добри резултати според рейтингите?
- Ще продължи, но освен рейтинговата система, искаме в бюджета за догодина да включим и реализацията на студентите. Правят се в момента разчетите. Смятам, че това е един много добър механизъм за регулация на приема. Защото сега висшите училища се радват, когато имат висок прием, за да си докарат повече средства. Обаче, ако им удържиш пари, защото тези 300 завършили са 300 безработни, тогава няма да приемат безразборно в модерни специалности, за които има наплив, но няма реализация. А има още нещо много важно за висшето образование, което трябва да се случи още преди Нова година. Това ще го обмислим със Съвета на ректорите - изработването на национални стандарти за получаване на степените "доктор" и "доктор на науките". Това категорично трябва да се въведе, за да се спре роенето на титли. Екип към Съвета на ректорите работи по темата. И още нещо - спешно трябва да се приеме Стратегия за висшето образование, защото тя е едно от условията за отпускане на средства от ЕС по оперативните програми. Създадена е работна група в МОН, проектът ще бъде също широко обсъден. Обещаваме пълна прозрачност.                                        
- Стигаме до науката. Ще има ли все пак оперативна програма за наука? И има ли опасност науката в нея да си остане едно нищо за сметка на образованието, както беше в досегашния проект?
- Ние просто трябва да я направим тази програма. Екипи работят по нея, разписват се всички документи, за да можем през септември да направим споразумението с ЕС. Днес се видяхме с министрите Адемов, Драго Стойнев, Зинаида Захариева - трябва да разпределим отговорностите, темите, да няма дублиране в програмите. Непростима грешка ще бъде, ако изпуснем тази програма.  
- Докъде стигнахте с разчистването на проблемите в научния фонд?
- Много любопитстват журналистите кога ще уволня Изпълнителния съвет, понеже правилникът ми го разрешавал. Вярно е, но аз не правя политически уволнения и политически назначения. Кабинетът на Орешарски е експертен и аз мисля, че съм експерт в този кабинет. Затова искам да завърши проверката на АДФИ и ако има нарушения, всеки, който ги е извършил, ще бъде наказан от Дисциплинарния съвет. Аз не си измислям сама наказания. Има си правила за това. Но за Фонд "Научни изследвания" спешно трябва да има временно изпълняващ длъжността управител, който да не е от научните среди, а да е човек, разбиращ от администрация. Той да сложи в ред всички правила за конкурси, съгласуването с регламент 800 на ЕС за държавните помощи, цялата административна структура. А Изпълнителният съвет да се занимава реално с науката, не с администриране. Ако този управител си е свършил работата, след това може да стане главен секретар на фонда, който движи цялата администрация. Без такова законосъобразно администриране на фонда той няма да може да изплува.
- Кога ще назначите такъв човек?
- До две седмици. Бързам с това, защото не искам да спирам финансирането за дълго. То е спряно временно, за да можем след това да разходваме тези 11,8 млн. лв. за допълнителния конкурс без закононарушения. И нямам никакво намерение да връщаме на държавата пари, които и без това са ни недостатъчни.
- Казахте, че фирми повече няма да бъдат финансирани от фонда?
- Категорично. Гарантирам, че фирми няма да участват. За тях има фонд за иновации. Моята мечта е да има единен фонд за научни изследвания и иновации, който да е към Министерския съвет. Но това е проект за бъдещето, не можем да го свършим до края на годината.
- Последно - понеже Дянков посече науката финансово и тя в момента е най-окаяният сектор, особено БАН, ще има ли догодина подобрение във финансирането на науката?
- От 100 млн. лв., планирани за 2009 г., във фонда сега са останали едва 11 млн. лв. След като премиерът Орешарски е обещал, че науката ще бъде приоритет, аз го напомням почти на всяко заседание. Не казвам, че ще стигнем увеличението, което би ми се искало, но финансирането ще бъде по-голямо.