До Пекту и обратно

Мая БОНЕВА

На два часа и половина от Пхенян, столицата на Корейската народнодемократична република, със самолет в северозападна посока се намира планината Пекту. Планина като планина ще кажете, но за хората, които живеят на Корейския полуостров, тя е особено важна. Поради политическите обстоятелства южнокорейците пътуват през Китай, защото малка част от планината е легнала и в китайски земи.
Може някъде да срещнете наименованието й вместо планината Пекту Пектусан. "Сан" на корейски език е планина. Та Пектусан е пропита с история, там има символика и любов. Корейците вярват, че планината притежава магическа сила. Нищо чудно различните вулканични образования и пластове да са създали това чудо, което поне нас, участниците в Петия международен фестивал за възхвала на героите от Пектусан, ни окрили, създаде ни настроение, а тя, планината, се разкри пред нас в целия си блясък.
Ние бяхме големи късметлии. Пиша така, защото на 2744 метра надморска височина местните казват - много рядко има толкова хубаво време, сравнително продължително, защото там времето се мени всяка минута. Нашият престой на върха беше около час, час и половина. Неслучайно двата красиви йероглифа "Пек ту" означават "бяла глава" или "бял връх". На небето нямаше нито едно облаче, слънцето ярко, ослепително грееше, а езерото, сгушило се в кратера на самия връх, от който се любувахме, властно стелеше тъмносиньото си ледено тяло. Името на езерото е Чхънджи, в превод - "небесна светлина". И действително е рядкост, едно от малкото езера на света на такава височина с толкова деликатен вулканичен произход.
Малко ще се отклоня, за да заостря вниманието ви върху една популярна напоследък снимка на кадър от новините по централната телевизия на КНДР, от началото на август. Говорителката оповестява шестия тест от севернокорейската ядрена програма на 3 август на фона на езерото Чхънджи и ако се вгледате, ще забележите, че целият кратер е покрит със сняг. Така е в по-голямата част от годината, затова всички казваха, че ние сме имали голям късмет да видим тази невероятна красота без нито една сянка върху нея. А веднъж видели тази картина, сигурно е, че лесно и безпогрешно ще различавате върха на Пектусан с прочутото езеро.   
Сега се връщам отново в планината, по пътя на нашето незабравимо преживяване.
Бяхме на едно тайно място. Местността в планината, където, казват, че се е родил Ким Чен Ир. Спряхме някъде в гънките на хребетите и тръгнахме по не много стръмна пътека покрай буен, кристално чист поток, който създаваше незабравим музикален фон. В един момент установих, че не се чуваме със събеседниците. По-късно разбрах, че този шум е бил важен фактор за живота на партизаните. Той по някакъв начин ги е пазил. По време на партизанската антиколониална съпротива нейният пръв организатор и ръководител Ким Ир Сен успешно се е криел там 20 години от живота си. Тъкмо затова малките къщички в планината се наричат "секретното място". Там и до днес се пазят като скъпи реликви предмети от бита на партизанския живот, който е споделял и сред който е живял и учил любимият ръководител на корейския народ. Оттам е ръководил революционната дейност основателят на народнодемократичната република Ким Ир Сен. Там топло и сърдечно за любимите си хора се е грижила майката на Ким Чен Ир, забележителната Ким Чен Сук. Нейният пример за смелост, нежност и всеотдайност са й отредили достойно място до героите от Пектусан.
И така, погълнати от щедростта на природата, кипналата зеленина, от искрящите от чистота потоци, от видимата само със сърцето прозрачност на деня, ние неусетно преживяхме още няколко часа. Когато пристигнахме на летище Самджьонг, обичайното като за всички останали летища по света чекиране се случи на самата писта. На достатъчно разстояние от двата самолета, предназначени да ни отведат отново в Пхенян, минахме и през скенер. Нещо ме жегна, мина като тъмна стрела и през съзнанието ми и се спря във възбуденото ми въображение. Това е гъвкавият подход на държава, поставена в ситуация на постоянен стрес от военна психоза. Нормално ли е да се живее така? Кому е нужна военната надпревара, какво трябва да се случи една стъпка след първия погрешен жест? Но това са все тежки въпроси, които не прилягат на пътепис.



Мая Бонева                                                                               Езерото Чхънджи в Пектусан


Буен, кристално чист поток в планината Пекту                       Предмети от партизанския бит на семейство Ким

Снимки: авторката