До какво ще доведат евтините банкови преводи

От 20 март регламентът за намаляване на таксите за презгранични преводи в евро влезе в сила. Реално обаче разпоредбите, които ще позволят българите да изпращат и получават евро десетократно по-евтино, ще влязат в сила от 15 декември 2019 г. Българските граждани и бизнеси ще спестяват над 60 млн. лв. годишно от регламента за таксите за презгранични преводи. Премахването на тези финансови бариери ще облагодетелства 36 000 малки и средни предприятия у нас, които внасят от ЕС, и 15 000, които изнасят. Ще намалеят разходите и на българите, особено на тези, пътуващи в чужбина, които харчат около 1.6 млрд. евро годишно зад граница, тъй като регламентът включва текстове за повече прозрачност при плащане с карта или теглене от банкомат в други страни от ЕС. Комисионата при разплащането или тегленето ще бъде ясно индикирана. Потребителите ще получават електронно известие с тази информация и ще могат да избират дали превалутирането да се извърши от тяхната банка или от тази на търговеца, поясни при последното представяне на регламента в София докладчикът по темата Ева Майдел.

Революция

Ако в момента искате да направите паричен превод, макар и малък, 10 евро например, по всяка вероятност ще ви се наложи да платите такса около 15-20 евро в банката. Очакванията са от декември тази година ситуацията да се промени, като таксите за международни преводи бъдат приравнени към таксите, които плащаме за вътрешни преводи. Това означава те да станат 2-5 лв. Сега използваме картата си на ПОС терминал, теглим пари, но нито знаем обменния курс, нито таксите, които ни прибират. Научаваме това един месец по-късно, когато си получим банковото извлечение. Новият еврорегламент предвижда тази информация да се дава предварително, още когато подписваме договора със съответната банка за дебитна или кредитна карта, поясни Ева Майдел. 

Според нея падането на цените на преводите в евро за и от чужбина може да бъде определено като втора малка революция в ЕС след намаляването на таксите за роуминг. В анализ на консултантската компания "Делойт" България бе дадена като лош пример за това, че ние плащаме най-високите такси за трансгранични преводи в евро. За превод на 100 евро средната такса у нас е близо 20 евро, което е два пъти повече от тази в Румъния - втората страна в ЕС с най-високи такси. Освен това проучването показва, че от 2012 г. насам таксите за трансграничен превод в ЕС намаляват, но само в България се покачват. По последни данни на БНБ поне пет банки у нас събират от 30 до 57 евро на транзакция, като е възможно да наложат и допълнителни 20-30 евро за експресен превод.

Възможност

Очаква се обаче банките да компенсират загубите от този сериозен източник на приход с повишение на други такси. В предварителната оценка на въздействието от новия регламент се отчита тази възможност, като някои банки директно са посочили, че ще компенсират намалените такси, каза икономистът Лъчезар Богданов. Според официалните данни на БНБ от  януари до ноември 2018 г. печалбата на банките в страната е 1,47 млрд. лв. Това е увеличение с над 35% спрямо печалбата от 1,08 млрд. лв. за същия период на предходната година. През миналата година изходящите парични преводи от България са били около 1.9 милиона на обща стойност 98 млрд. лева. При средна цена от 20 евро излиза, че банките събират между 35 и 40 млн. лв. годишно. Входящите преводи в евро са около 4.3 милиона през 2017 г. на стойност 248 млрд. лв. и при тях средната цена е между 5 и 8 евро, което означа още около 30 млн. лв., пресметна Богданов.

От 2016 г. банките в страните извън еврозоната имат възможност да ползват системата за разплащания SEPA, разработена именно за да направи транзакциите в рамките на Евросъюза бързи и евтини. Българските банки обаче не се възползваха от тази система и запазиха високите такси. Това е и една от причините Европейският парламент да се намеси и да въведе новия регламент, посочи Ева Майдел при поредното представяне на евродирективата в София.

Прозрачност

Друг основен момент в еврорегламента предвижда осигуряването на по-голяма прозрачност за таксите, които се получават от банките за превалутиране при теглене на чужда валута от банкомат и разплащане с банкови карти в чужбина. Потребителите ще получават електронно съобщение или известие чрез банковото си приложение за таксите, предлагани от тяхната банка или от банката на търговеца, и ще може да избират по-изгодния курс. "Очаква се това да спести още няколко милиарда на европейските граждани, като премахне скритите такси, които някои банки и търговци налагат. Те стават известни едва след получаването на банковото извлечение", обясни Майдел. Тази част на промените обаче ще започне да се прилага от 2021 г., тъй като е необходимо пренастройване на информационните системи на банките. Това вероятно няма да е малка инвестиция и е възможно да повлече ново вдигане на такси.

Това означава загуби от десетки милиони левове годишно за финансовите институции. Те обаче по всяка вероятност ще бъдат компенсирани с повишение на други такси и комисиони. Няколко са основните източници за печалба на банките. На първо място, това е ръстът на депозитите. При рекордно ниските лихви цената, която плащат трезорите на гражданите, намалява, в същото време парите, с които разполагат, се увеличават заедно с ръста на депозитите. Привлечените средства от нефинансови институции в края на миналата година доближават 80 млрд. лв.

На второ място, банките печелят от ножицата между лихвите по кредити и тези по депозити. Такава разлика винаги има и тя е един от основните приходоизточници. Например, в момента една от най-ниските лихви е по ипотечните заеми - малко под 4%, а при потребителските заеми - около 9%. Това означава, че разликата между цената на депозита и цената на кредита за всеки 1000 лева финансов ресурс е от 3,97 до над 7% в зависимост от вида на заема и на депозита. Около 30% от този марж са доход, ако допуснем, че останалите 70% са разходи по обслужването и покриването на рискове.

Регулация 

Третият източник на печалба са таксите и комисионите. За всяка услуга всяка банка събира такса или/и комисиона. Годишно това са около 500 млн. лв. Печели се и от продажбата на залози, защото чистенето на лоши кредити много често е свързано с продажба на залозите по тях. При отпускането на ипотеки например банките оценяват заложения имот на около 75-80% от реалната му пазарна цена. При продажбата му обаче те, естествено, се стремят към 100% от нея. Част от разликата отива за покриване на разходите по преобразуването на просрочените заеми. Останалото е доход за съответната банка.

Банките все още нямат отговор на въпроса как ще компенсират загубите след намаляването на таксите за международни преводи в евро от 15 декември тази година. В момента пишат стратегиите си за това, твърди Добромир Добрев, зам.-председател на управителния съвет на Райфайзенбанк България. Добрев каза, че "регулацията ускорява нещо, което вече се случва", и процесът на понижаване на таксите тече от няколко години. "И за нас, и за почти всички банки цената на левовия превод е под себестойността на валутния - валутните са предимно на хартия. Много процеси ще се оптимизират. Конкуренцията не би позволила поскъпване", добави той.

От края на октомври миналата година БНБ пусна специализиран сайт, чрез който може да се сравняват таксите, които търговските банки събират за предоставяните от тях услуги. Например откриването на разплащателна сметка с дебитна карта към нея излиза най-често около 2 лв., макар че се движи от 0 до 4 лв. в различните банки. Закриването на някои места е безплатно, а в други случаи излиза 10 лв. Тегленето от банкомат на банката - издател на картата, най-често е или безплатно, или струва около 0,20-0,30 лв., а ако се ползва устройство на друга банка, цената скача до около 1-1,10 лв.

И ако таблицата на БНБ показва само усреднени размери, сайтът Pisar публикува данни за конкретните такси, които разкриват големи различия между отделните банки. Откриването на сметка може да струва от 0 до 5 лв., като повечето банки събират 2 лева. Годишното обслужване също е в широк диапазон - от 0 до 48 лв. В повечето случаи определена евтина услуга е комбинирана с друга, по-скъпа. Така например банката може да не удържа пари при откриване на сметка, но после за обслужването й взима солено.