До 30% стигат отстъпките по нашите курорти

Ирена Георгиева е родена през 1961 г. в София. Завършва социология в СУ "Св. Кл. Охридски". В туризма започва през 1990 г. в търговския отдел на държавната пътническа агенция "Интербалкан". През 1994 г. повечето колеги от "Интербалкан" създават АД "Балкан травел", на което тя е изп. директор. През 2001 г. създава агенцията "Балкан конфорт". Сред основателите е през 1996 г. на Сдружението на ИАТА агенциите в България, предшественик на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), на която Ирена Георгиева е председател на УС. АБТТА членува в Европейския комитет на асоциациите на туристическите агенции, чийто президент Георгиева е от 2010 до 2012 г.

Цитати
"Около 11% от БВП е от туризма"
"25% от чуждите туристите се връщат в България"

- Госпожо Георгиева, изследване сред хората от бранша констатира, че има спад в конкурентоспособността на българския туризъм.
- Това за мен има обяснение. Ако погледнем структурата на туристическото предлагане, на фирмите, които работят в туризма, ще видим, че те са изключително много. На пазара има около 3500 лицензирани туроператори и туристически агенти. Това е изключително много за българския пазар. И желанието всяка една от тези фирми да оживее, всъщност, донякъде налага тактиката оцеляване ден за ден. Това в никакъв случай не е в полза на качеството на туристическото предлагане. Освен това имаме и прекалено много места за настаняване. И води до спадане на качеството на туристическия продукт.
- В какво конкретно се изразява спадането на качеството на туристическата услуга?
- В най-простичкото - качеството на обслужването. Няма достатъчно подготвени кадри. Има млади хора, които с желание влизат в туризма, но не са достатъчно подготвени. Това се вижда например при обслужването на рецепциите в хотелите, в ресторантите и т.н . Всъщност, това е големият проблем - недобре подготвените кадри в туризма. Многото хотели изискват много голям кадрови потенциал. Не се постига лесно качество на обучението, а за практиката да не говорим, защото особено по морето това са в повечето случаи сезонно заети служители. Спадането на конкурентоспособността е свързано със спадането на качеството на обслужването в туризма, не е свързано с разнообразието на продукта.
- Последните 20 години в туризма имаше една неясна политика, курортите се презастроиха, а туристите не идват у нас заради хотела, а заради морето и планината.
- Един от проблемите на нашия туризъм е, че ни липсва точно държавната стратегия за развитие. Държавата не е отговорила на въпроса какъв туризъм искаме да правим и съответно не е разработила подходящия данъчен инструментариум. Нашата организация има добри оперативни контакти със съответната дирекция в Министерството на икономиката и енергетиката и туризма, но имаме усещането, че държавата върви след бизнеса. Смятам, че ролята на държавата е да поставя основните цели, основните направления, а бизнесът да казва как да се осъществяват. А при нас нещата вървят наобратно.
- Какво трябва да бъде данъчното облагане?
- Когато говорим за туризъм, обикновено изпъква темата почивен туризъм - зимен и летен. Но съставна част от туризма е и събитийният туризъм, който ние като организация настояваме да бъде включен в поправките на Закона за туризма. Това е един много сериозен, много интелигентин вид туризъм. Например Хърватия развива изключително много този вид туризъм, т.е. става център на корпоративни събития - обучения, конференции, семинари. Покрай това, събирайки една интелигентна аудитория, успява да покаже и страната си. У нас корпоративният клиент няма интерес да дойде при туроператора, а при хотелиера, защото, отивайки при него, може да ползва данъчен кредит. Тоест може да си приспада ДДС-то, ако сключи директно договор за хотела, но ако мине през туроператор, не може да го направи.  Ето това е една неконкурентоспособност в един доста сериозен дял от туристическото предлагане. Имахме обсъждания с икономическата комисия в НС и и Министерството на финансите, но няма решение по отношение на данъчната уредба към момента. Администрацията се основава на европейската директива за ДДС, която забранява на туроператорите да ползват данъчен кредит. Затова предложихме този туризъм да се запише в закона като специфичен вид туризъм.
- Как се отрази върху туризма атентатът в Бургас?
- Нанесе временни поражения. Действително имаше отлив на израелски туристи за следващите дати, но местата им бързо бяха заети от гости от други страни. Като цяло инцидентът се отрази чисто психологически върху имиджа на България. Трайни последици от атентата нямаше, но това постави въпроса за сигурността на идващите в страната туристи.
- Каква част от туристите се връщат в България за втори и трети път, и от кои държави са те?
- Поне 20-25% от чужденците, посетили България, се връщат. Това са туристи от основните пазари - Русия, Румъния, Германия, Великобритания, в някаква степен това важи за скандинавските страни. Възстановява се интересът на туристите от Полша и Чехия към нашата страна. Това е тенденция, която се наблюдава от м.г. Не в особено големи размери, но се констатира постоянен интерес на тези държави към България. Тези 20-25 процента от хората, които се връщат в България, посещават преди всичко летните и зимните курорти. По отношение на културния и СПА-туризъма все още нямаме сериозни наблюдения.
- Вече има два неприятни случая. Единият, от маналата година с "Алма тур", и сега - с "Бългериан Вип турс". Това показателно ли е за случвщото се в бранша?
- Двата случая са доста различни. "Алма тур" е един специфичен случай, от който не бива да се прави извод за бранша като цяло. Но сега случаят с "Бългериан вип турс" е малко по-христоматиен. Фалира голям контрагент на фирмата преди 2 години, който съответно не плаща една доста голяма сума. И компанията се опитва в продължение на 2 години да покрие загубите от партньора, но не успява. Този случай е показателен дотолкова, доколкото става ясно, че в туризма няма условия да се натрупа голяма печалба, т.е. приходи има, обороти има, но не може да се натрупа печалба. В бранша сме единни в мнението, че нормата на печалба и маржът, с който работят туроператорите, е много малък.
- В какви рамки е той?
- Под 10%. Стандартният за цял свят процент на посредническата дейност на туроператора е между 10 и 15%. За 15% вече отдавна не можем да мечтаем, но 10 се смята за един нормален процент. В последните години трудно може да се осредни процентът, но той е между 5 и 7, даже в повечето случаи към 5. Това е много малко на фона на поскъпването на консумативите и всякакъв вид режийни разноски. Вдигнаха се задължителните минимални осигурителни прагове. Но не можем да си позволим да вдигнем цената на предлаганото на фона на тази конкуренция около нашата страна.
- Цените на тока скочиха с 13%. Ще пъскъпнат ли туристическите пакети? Как върви записването за зимния сезон?
- Ръстът на режийните разноски е по-висок от ръста, който ние можем да си позволим в повишение на цените. Освен това в повечето случаи цените са договорени доста преди да се случи това повишение на режийните и на разходите. А записванията за зимния сезон вървят добре и основните пазари са отново Русия, Великобритания, скандинавските страни. Ако има някакво повишение на цените, то ще е конкретно за конкретни обекти на настаняване. Но като цяло не мисля, че ще има увеличение на цените на туристическите пакети.
- А ръст на туристите може ли да очакваме?
- И зимният сезон ще следва тенденциите, характерни за летния сезон, за който очакваме ръст до 4% спрямо м.г. Вероятно в тези рамки би се движил и ръстът за предстоящия зимен сезон, ако няма някакво драматично събитие.
- Пикът на летния сезон отмина. В какви рамки се движат отстъпките за септември и октомври?
- По 15-20% са отстъпките, някъде има и 30% намаление. Примерно един доста голям хотелски комплекс на Златни пясъци обяви промоция "Златна възраст" за хората над 60 години и отстъпките са до 30%. Децата вече тръгнаха на училище и отстъпките за деца се ползваха до 15 септември. България в демографски план е една застаряваща държава и е хубаво, че хотелиерите мислят за това.
- Как да се предпази един потребител, който иска да си купи пакет по интеренет?
- 100-процентова гаранция, за съжаление, няма. Най-добре е клиентът да има личен контакт с продавача на съответния туристически пакет. Не искам да звуча като антиинтернет динозавър, но най-добре е в диалог да се разбере какво търси клиентът и агентът да му предложи най-подходящото за него. Клиентът трябва да е сигурен, че влиза в лицензирана туристическа агенция. Дори ако това е онлайн туроператор или турагент, има номер на туристическото удостоверение. В сайта на МИЕТ са записани имената на всички над 3000 лицензирани туроператори и туристически агенти с номера на лиценза. Когато клиентът влезе в офиса на фирмата, трябва да види лиценза закачен на стената. А когато избере продукта, трябва да бъде слючен договор между него и агента. Клиентите обикновено не са склонни да гледат много внимателно в договорите, но там трябва да е описано всичко онова, което купуват, т.е. категорията на хотела, храната, вида хранене и т.н. Това са едни предпоставки, че потребителят няма да бъде излъган. Що се отнася до интернет, според мен сайтовете за групово пазаруване бяха едно голямо подлъгване на клиентите да намерят евтиното. Дори тогава, когато един агент предлага през интернет, също трябва да се знае кой е той. Необходимо е, освен номера на удостоверението, да се знае как може физически той да бъде намерен в случай на някакъв провал на предлагането. Все повече и повече в Европа тенденциите са да се пазарува през интернет. Ние трябва да имаме такова законодателство, което да направи пазаруването в интеренет сигурно, но не и бюрократично натоварено. При нас дори в новия закон, въпреки че се въведе понятието електронна търговия, се изисква физическо поставяне на подпис върху договорите за пазаруване, което пък до известна степен обезсмисля улесненията, които има клиентът, пазарувайки през интернет. Лично мое мнение е, че в сферата на туристическото предлагане не това е най-доброто решение, но статистиката показва, че в САЩ и Европа близо 40% от покупката на туристически продукти става през интернет. В България то се движи около 20%, даже според мен е доста под 20%. Трябва да се направи сигурна продажбата на туристически продукти през интернет и да има защита срещу фантомите и мошениците в мрежата.
- Какъв процент са недоволните туристи?
- Един от критериите за недоволни туристи са жалбите, които постъпват в Комисията за защита на потребителите. Те са не е повече от 10%.
- Какъв е делът на туризма в БВП?
- Около 11%. Това е европейска тенденция. И в европейските страни туризмът дава в БВП точно тези пропорции, около 10%. Имайки предвид тази цифра, държавата трябва да помисли как да налага едно обществено мнение в подкрепа на българския туризъм.