До 10 000 лв. глоба за палмово масло в млякото

Наименованието "млечен" няма да може да се поставя върху етикета на продукти, които са произведени със заместители. Това определи правителството, като прие нова Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. С документа са определени критериите за качеството и състава на млечните продукти, наименованията, използвани за млечни продукти, и специфичните изисквания към етикетирането им. Наредбата регламентира и разрешените съставки при производството на млечни продукти. Забранява се добавянето в млечни продукти на мазнини и протеини с немлечен произход. По този начин водата в айрана не трябва да е повече от 50%, а солта не повече от 0,8%.
Продуктите, които носят наименованието "прясно мляко", трябва да са получени от сурово мляко, претърпяло процес на пастьоризация или стерилизация, в който се допуска отнемане или добавка на сметана, получена от сурово мляко. Минималното съдържание на мазнини в маслото трябва да е 80%. Може да има и масло с намалени количества мазнини, но с друго наименование. 3/4 масло е продукт със съдържание на млечна мазнина не по-малко от 60%, 1/2 масло е продукт със съдържание на млечна мазнина не по-малко от 39%. Наименованието "сирене" да се използва за млечен продукт, претърпял процес на ферментация и преминал процес на зреене. Според наредбата всичко, което не е изцяло от мляко, ще бъде "имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко". Наредбата ще гарантира, че информацията за храните няма да въвежда в заблуда потребителите. Нарушителите ще плащат тройно по-високи глоби, като максималният размер ще стигне до 10 000 лева.
Да се премахне надписът "млечен" и от вносните продукти на растителна основа. Търговците, които внасят или преопаковат млечни продукти на растителна основа - от ЕС или от държави извън общността, да нямат право да поставят надписа "млечен" върху етикетите. Въпросната промяна в новата наредба за специфичните изисквания към млечните продукти е на Националната асоциация на млекопреработвателите в България и ще бъде вписана в текстовете на документа, съобщи изпълнителният директор на НАМБ Диляна Славова след среща с премиера, пред когото представителите на бранша са изнесли аргументите си срещу част от текстовете на наредбата, ограничаващи българските мандри.


В първоначалния вариант на наредбата се предвиждаше мандрите, които произвеждат сирене и кашкавал от палмово масло, да нямат право да произвеждат млечни продукти или ако го правят, то растителните и животински продукти да се правят на различни поточни линии. "В условия на криза мандрите трудно биха могли да пренастройват мощностите си, за да отговорят на подобни изисквания", аргументира се бизнесът. В момента производството на млечни и растителни сирена върви на една и съща линия, като се спазвали санитарните изисквания за почистване на линиите, обяви Диляна Славова. От НАМБ очакват наредбата да бъде променена и предприятията от млечния бранш да не бъдат задължавани на отделни поточни линии да правят сирене от сурово мляко и от растителни мазнини.