Дни на Шекспир в "Aлма Aлтер"

Имало едно време един човек. Той обичал да докосва телефона си вечер, преди да заспи, и сутрин, когато се събуждал, също. Отварял прозореца си, но не този на къщата, а онзи - другия - виртуалния. След това нахлузвал обувките на всекидневието си и се запътвал към работното си бюро или маса, които побирали само тежестта на очакванията му за нещо друго. Този човек си ти.
По друго време и на друго място имало един друг човек. За да го срещнеш, трябва да пребродиш гора от 450 дървета (тази гора обаче не ходи), трябва да избягаш от 3 вещици, трябва да знаеш, че кръвта от убийство не се отмива и с най-скъпата марка сапун, а отровата, която ще изпиеш, не е приспивателно, реката поема в себе си само невинна момичешка лудост и само в една-единствена буря можеш да научиш кой е луд и кой - шут.
Едва когато преминеш гората, ще достигнеш дворец - по неговите стени отекват звуци на доспехи, писъците на една дойка и кръв. Кръвта я няма, чува се само нейното ехо. По коридорите, измежду вече угасналите свещници, можеш да видиш портрети на крале и кралици, някога властвали там. Техните имена нямат никакво значение. Техните лица - също. Лицата и имената на хората в историята са напълно взаимно заменяеми. Какво значение има дали ще се казваш Клавдий, Лаерт, Офелия или Корделия, след като така или иначе към края на пиесата, малко преди публиката да се изправи на крака и да аплодира бурно, ти ще бъдеш вече мъртъв?
Да, ти ще бъдеш вече мъртъв, така, както съм и аз.
А повече от всичко публиката обича да аплодира Смъртта.
Аз обичам да аплодирам Тишината.
Твърде дълго си избягвал нейната уютна компания.
Хей, ти! Да, точно ти, който четеш този текст!
Имам една огромна Тайна - едно камъче под езика. И вече 450 години мълча в гроба си, отказвам да я издам, не изплювам камъчето.
Мислиш, че ме познаваш?
Мислиш, че знаеш кой съм?
Мислиш ли, че ходът на историята може да бъде променен?
Добре тогава. Така да бъде!
Предизвиквам те на дуел!
Хвърлям ти ръкавицата!
Ако наистина си убеден, че ме познаваш толкова добре, колкото твърдиш, то тогава ела през април да ме видиш в Театър-лаборатория "Aлма Aлтер". Ще ме срещнеш на сцената и сам ще се убедиш. На 24-ти - "Хамлет или три момчета и едно момиче", 25-и - "Ричард, кой Ричард", 28-и - "Време е за Лир", 29-и - "Ромео и Жулиета - сонет за безсмъртната любов" от 19,30 ч.
След всяко от представленията ще се проведе дискусия "Шекспир - алтернатива на самия себе си".
Бъди до мен, ще бъда до теб. Както много други, като теб и мен.
Ела, чакам те!
С уважение, Уилям Шекспир.