Днес здравето се подменя с асфалт

Петър Червеняков е роден на 29 юни 1925 г. в Сталийска махала, Ломско. Проф. д-р Червеняков д.м.н. е най-възрастният в света действащ хирург - всекидневно оперира тумори на гърдата, белия дроб, хранопровода. Вдига телефона на всяко позвъняване и никога не отказва консултация на пациент. По специалност е гръден хирург, дългогодишен национален консултант. Открил и въвел в практиката не един оперативен метод. Един от тях няма аналог в света. У нас проф. Червеняков е оперирал в 52 града. 12 години е бил главен хирург на Либия. В момента е консултант в хирургичното отделение в МБАЛ "Сердика" в София.    
Петър Червеняков завършва медицина през 1952 г. Специализира гръдна хирургия в Чехословакия и СССР. Става асистент в Медицинската академия и защитава дисертация в СССР по гръдна хирургия. Има над 310 публикации. Автор и съавтор на 3 монографии, на 2 изобретения и 12 рационализации. Един от основателите е на Европейската асоциация по гръдна хирургия. Носител е на орден "Св.Св. Кирил и Методий". Потомък е на участници в Чипровското въстание и на Ботев четник. Половината от предците му са избити в Чипровското въстание. Самият Петър Червеняков от юношеска възраст е активен участник в антифашистката борба у нас, на 17 г. е изключен от всички училища в България.

"Трябвало да се пести от медицината. Пари има, но няма "сиво вещество", за да бъдат те разпределени разумно"
"У нас пирамидата е обърната. Имаме здравна каса и тя ми казва на мен лекаря как да лекувам. Вместо да е обратното"


- Проф. Червеняков, за какво мечтаете?
- Мечтая да видя България значително по-добре. Прибирам се от Черна гора - бях на гости на сина си. Там прекарах чудесно, но се прибирам с потиснато чувство, защото онова, което видях в Косово, Черна гора, Албания и Македония, превъзхожда в значителна степен това, което е у нас. Едно време мислехме, че албанците са изостанал народ, с ниско образование. Сега 92% от младежите там имат средно образование, а ние годишно бълваме по 60 хил. неграмотни младежи. За какво може да мечтае един българин, освен да види страната си цветуща. В Албания от скалите са направили градина, а ние от райската градина направихме руини. И това се дължи на последните 25 години некадърно ръководство, грабителство, разруха, обедняване на народа ни, лошо образование. Никой не говори за наука, смята се, че тя е излишна, а Симеон Дянков нарече академиците феодални старци. Като българин не мога да приема тези неща спокойно. У нас на големите престъпници не се търси сметка. Кой направи криминалната приватизация в страната? Кой ограби България? Кой разруши селското стопанство? Кой ликвидира индустрията, та сега държавата оцелява само с данъците на хората. Това е недопустимо да продължи за в бъдеще.
- Има ли медицинска наука в България сега?
- Има, но пълзим, а трябва да вървим с големи крачки, за да наваксаме постигнатото поне от съседните страни. Когато бях завеждащ катедра по гръдна хирургия, идваха много гърци, турци, албанци, сърби на лечение в България. Това беше по време на социализма. Сега потокът е обратен. Ето, имам една рекламна брошура на български език от нова турска болница, която агитира българите да идат да се лекуват там, защото има най-съвременна апаратура, рекламира методиките си на лечение.
- Тези методи на лечение не се ли прилагат у нас?
- Не, нямаме добра апаратура. У нас пирамидата е обърната. Имаме здравна каса и тя ми казва на мен - на лекаря, как да лекувам, за да се съобразявам с парите. Вместо лекарят да казва на касата: "Ето, така се лекува качествено, плащайте". Съгласен съм, че не трябва да се правят разхищения, но не съм съгласен с парите за здраве да се строят магистрали. Здравето се подменя с асфалт, вместо като национален капитал да се съхрани и укрепва. Само здрав човек може да твори. Болен човек не може. Поради липса на здравна просвета този отдел е закрит в МЗ и вместо него е създаден отдел, който провежда контрол, а там отиват невежи администратори. Вършат се неща, които са в ущърб на здравето на хората. А преди 26-27 години се провеждаше профилактика, имаше и санаториуми за възстановяване и укрепване на здравето, но сега повечето са затворени и продадени. Това е престъпление. А хората, които го извършиха, не са наказани.
Казват, че няма пари и трябва да се пести. Пари има, но няма "сиво вещество", за да бъдат те разпределени разумно за профилактика, за лечение на болните. Я вижте колко администрация има в касата и в министерството, но това са чиновници без необходимата квалификация и подготовка.
- Имате ли впечатление, че в наши дни над 85% от разговорите за здравеопазване са за пари, а не за медицина?
- Не е впечатление, а е убеждение.
- Как си го обяснявате?
- Това се дължи на срива в системата. Най-елементарният пример: никъде не се говори за профилактика, а тя е основна компонента на здравето на нацията. Профилактиката не е само превантивни мерки, но и социалната среда,  условията на труд... Сега у нас има гета. Кой отговаря за тези гета? Министерството на здравеопазването? Не! На регионалното развитие? Не!
- В кои години българската хирургия бележи най-голям напредък?
- Според мен в последните 25 години има изключително малка стъпка напред, за да не кажа застой. Бурен напредък със сериозни успехи хирургията и по-конкретно гръдната, бележи в годините преди демокрацията. Блестят имената на кардиохирурга Димитър Димитров, на Георги Попов, който прави първата пулмонектомия (махане на бял дроб) и създава нов метод на операция при рак на стомаха, цитиран по света като "метод на Георги Попов". Стефан Димитров, ген. Коста Стоянов, който като завеждащ катедра "Гръдна хирургия" в ИСУЛ развива сърдечна, жлъчно-чернодробна, детска, стомашна хирургия, заедно с Генчо Кръстинов гръдната хирургия като отделни дисциплини, като клиники. Това са все колоси не само в българската хирургия.
- Кога става това?
- В началото на 70-те години.
- В наши дни има ли имена от този ранг?
- Имeна има много, но наука не се прави.
- Вие също сте разработил оригинален метод за операция, за който се казва, че няма аналог по света, нали?
- Да. Това е пластика при перфорация на кардията (мястото, където хранопроводът преминава в стомаха). Прилага се при стеснение и опит за бужиране (разширяване), при което се развиват медиастинит - тежко инфекциозно заболяване, и перитонит... Преди години при мен дойде млада жена от Русе, която имаше именно такова стеснение и опит то да бъде разширено. По онова време в тези случаи се премахваше целият хранопровод и голяма част от стомаха се резицираше, а след 6-12 месеца можеше да се направи нов хранопровод от черво... Като гледах младата и хубава жена, се замислих дали няма друг начин да бъде решен този неин проблем. Това ме наведе на мисълта да взема парче от предната стена на стомаха и да запуша отвора на хранопровода и на стомаха. Така се постигаха две цели - премахване на стеснението на кардията и ликвидиране на огнището на инфекцията за развитие на медиастинит (възпалително увреждане на тъканите от средната част на гръдния кош) и перитонит. Операцията премина успешно - бяха съхранени и стомахът, и хранопроводът на жената. Повече от 25-30 години я наблюдавах...
- Кога беше това?
- 1983 г.
- Значи като върхове на българската хирургия говорим за 70-те и 80-те години.
- Факт е, че в 21 век у нас почти не се прави медицинска наука. Шведите казват, че на няколко години знанията на лекарите трябва да бъдат опреснявани. Затова те имат институти за усъвършенстване, но у нас това вече го няма. Един лекар от Лом например с 600 лв. заплата, трябва да дойде в София, да плаща за неколкомесечното си обучение, да плаща наем на квартира, да остави жена и деца и т.н. Кой ще се съгласи? Давам елементарен пример с внука ми, който иска да специализира гръдна хирургия. Има едно място за специализация и то е в "Пирогов". Шеф на клиниката е баща му. Внукът ми трябва да плаща на семестър по 1000 лв. за това, че учи. Дотук добре. Този млад човек обаче, който завърши медицина с пълно отличие, след работа се отбива при дядо си. Знам защо идва. Нормално ли е един човек, който е завършил медицина, да чака на родителите си, на пенсиите на бабите и дядовците си? Време е да се разбере, че на лекарите трябва да се плаща според труда.
- Какъв човек е хирургът? Кой може да е хирург?
- Безумец (смее се), който е постоянно е влюбен в професията си. Само такъв човек може да устои на всички тегоби на професията. Дали ще оперирам нощем или денем за мен няма значение. За 63 години работа едва ми се събират 10 години да съм обядвал у дома. В останалото време бях в болницата. Хората идваха от село, от други градове, за да ги преглеждам. Как да си ходя вкъщи, след като тези хора трябва да бъдат прегледани, защото после гонят автобус, за да се приберат. Нямаше бележки, направления, талони, делегирани бюджети, лимити и пр. Сега трябва човекът от село да иде в града при джипито, ако има направления, да му даде, човекът да се прибере на село, а друг ден да дойде до София например и т.н.
- Е, сега като се раздели медицинският пакет на основен и допълнителен...
- Идеята не е лоша, но за съжаление начинът, по който се прави, ще доведе до печален резултат. Имаме недостиг от лекари. Десетки села са без лекар и зъболекар, 4 хил. села са без аптека, 95% от хората са с лоши зъби - не се хранят пълноценно. От социализма се върнахме към капитализма и вървим вече към феодализъм. Следва робовладелският строй.
- Има ли в България високотехнологична болница?
- Няма достатъчно добра апаратура. Няма и в частните болници. Никой не говори за техническата обезпеченост на българските болници. Научни институти, изграждани в продължение на десетки години, какъвто бе Институтът по онкология, ние го превърнахме в болница. На Запад никой няма да публикува нещо, написано от лекар в болница. Само в Лондон в научния институт по онкология например работят 760 души, а в Англия има мрежа от онкологични институти. Болница стана и научният институт по спешна помощ - "Пирогов". Съсипан е научният институт за усъвършенстване на лекари - ИСУЛ, стана болница "Царица Йоанна". Питам, царица Йоанна ли е създала този институт? Имаме такъв достоен хирург като Коста Стоянов, който е работил в ИСУЛ, но болницата не е кръстена на него - та да бъде издигнато името на лекаря, на научния работник, който има огромен принос в българската медицинска наука.
Искаме да спестим пари от лечението на болния. Това е безобразие. Ако е възможно един болен да лекуваме с най-съвременни методи и лекарства за 5 дни, вместо за 10 с по-старо лечение, сме длъжни да го направим. Защото след 5 дни този болен ще е на работа, ще произвежда продукт, ще плаща данъци на държавата и държавата няма да го издържа. Семейството му е спокойно, близките му са работоспособни, вместо да вземат болнични, за да го гледат. Ето че и тук пирамидата е обърната. 
- В момента много се говори за обединяване на болнични администрации и за приватизацията на държавни болници. Смятате ли, че с тези стъпки ще тръгне към по-добро българското здравеопазване?
- Това окрупняване започва от Александровска болница. Това е връщане към Медицинска академия, но с друго име. Имаме Спортна академия, имаме Военно-медицинска академия, имаме Селскостопанска академия, но нямаме Медицинска академия. Имахме, но тя бе разрушена. Но не очаквам нищо добро и от тази идея - не се осъществява по добрия начин. Казват, че навремето нямало у нас демокрация. Но тогава в МНЗ имаше един Научен медицински съвет. В състава му влизаха най-добрите лекари от различните специалности. При всяка идея или при всеки появил се проблем министърът ги събираше. До 10-15 дни съветът трябваше да излезе с предложение за решаване на проблема. Едноличното решаване на проблемите в здравеопазването, особено сега, е престъпление. Медицината е хуманна наука, грижи се за здравето на нацията. Държавата и управляващите трябва да положат всички усилия да съхранят този капитал - здравето на нацията. В този случай трябва много малко да се говори за пари. Администрацията трябва да бъде намалена и да бъдат насочени усилията към образоването и усъвършенстването й. Дълбоко се надявам всички тези неща да се оправят, но ми се струва, че това няма да стане в обозримо бъдеще.
- Колко са лекарите във вашето семейство?
- Засега сме петима - големият ми син - гръдният хирург проф. Александър Червеняков; съпругата му проф. Татяна Червенякова, която е специалист по инфекциозни болести и директор на Инфекциозна болница "Проф. Иван Киров" в София; синът им д-р Петър Червеняков, който също е гръден хирург и е първият българин член на Кралския хирургичен колеж в Англия, лауреат на т.нар. мини Нобелова награда, съпругата му също е лекарка - гинеколог. Моята съпруга беше педиатър. Тя беше отлична студентка. Аз се занимавах и с комсомолска работа, та понякога се налагаше да отсъствам от лекции. Тя си водеше записки от всички лекции и настояваше вечер заедно да четем и обсъждаме, за да не изпусна материал. На мен много не ми харесваше тази й идея, но много я обичах и не можех да й откажа - когато човек обича някого, прави всичко за него.
- Какво ви накара да изберете лекарската професия?
- Голяма част от приятелите ми в Школата за запасни офицери искаха да следват медицина, а аз не исках да се разделяме. А да помагаш на хората е нещо много важно. После се влюбих в хирургията! И тази любов още не ме е напуснала. Знаете ли, има нещо много съществено, за да успее човек - подкрепата на семейството. А аз я имах. Имах разбирането на съпругата и на синовете ми. Момчетата не са ни създавали проблеми. Капитал в банка никога не съм имал. Но имам огромна инвестиция - синовете ми. Този капитал увеличиха снахите ми, а сега и внуците ми.
- Как се чувствате, когато се справите с безнадежден случай?
- Облекчен. Щастлив. (Показва снимка на мъж на средна възраст, присъствал на 90-ия му рожден ден). Това момче бе на 12 г. и след тежка травма трябваше да го оперирам. В Разлог. Отпътувах незабавно, щом ми се обадиха...