Днес Монголия, утре - Конго?

За първи път българско знаме се вее на най-южната точка на света. Това стана точно 100 години, след като първите хора стъпиха на Южния полюс. А може би щяха да са нужни още 100 години, ако се разчиташе българската държава да има някаква роля в осъществяването на този акт. Оказа се, че националният символ на страната ни успя да достигне за първи път до самия полюс благодарение на... монголски учен. Абсурдно, но е истина - трикольорът на България на практика бе забит на най-южната точка на планетата от човек, чието име дори е трудно да произнесем - Лхамсурен Дугержав.
Излиза, че пътешествието на проф. Пимпирев е почти толкова трудно, колкото и пътуването на Амундсен и Скот. Те са се борили с метеорологичните условия, професорът днес преодолява незаинтересоваността на властта. Нелепо е тъкмо страна като Монголия да може да си позволи спонсорство на учени, а България да не може. За пореден път ставаме за смях, в очакване някое друго начинание с родно участие да се осъществи например с помощта на Конго. Парадоксалното в случая е, че родният учен е подпомогнат не от някоя заможна държава с мастито присъствие в различни експедиции, за да можем да сведем поглед със свян и да признаем, че не сме толкова богати като тях.
Може би, ако Христо Пимпирев беше тръгнал самоволно на ексцентрично пътешествие за собствени развлекателни цели, щеше да е оправдана липсата на активност и средства от страна на държавата. Тя не за първи път отмества очи от български експедиции от южния континент, а учените ни разчитат да стигнат до него благодарение на други братски държави. В случая все пак професорът с несъмнен авторитет носи не какво да е, а българския флаг. Затова е направо скандално изпод тази новина да се промъква другата - че сам си е намерил спомоществовател, който гордо може да се похвали, че е пратил трикольора ни "на края на света".