Днес критични, а утре?...

Доц. д-р Лиляна Андреева

По традиция в края и на тази учебна година на изпита по телевизионна журналистика зададох "свободния въпрос": "Какви процеси протичат в българските телевизии?" Отговориха около 60 студенти от II курс и следващи магистратура. Възраст - от 20 до 24 години. Това не е социологическа извадка, но отговорите на младите хора дават материал за размисъл.
Връстниците на обществения преход отчитат на първо място властното нахлуване на интернет в обществената комуникация.

"Чрез интернет се чувствам по-свободен"

Младите определят интернет като "гигант", нов източник на бърза, всеобхватна информация. Цени се възможността зрителите самостоятелно да избират тв програми, да се самоорганизират в граждански инициативи, да изразяват позиции в блогове, да общуват помежду си. "Чрез интернет имам право на личен избор. Сам решавам какво да гледам, мога да бъда съавтор, да изпращам текстове, документи, снимки, клипове..."
Студентите не пропускат отрицателните страни на интернет - развращаване на деца и юноши, прекалено много време, отделено за сметка на физически и духовни занимания. Апелът е разумно да се използват невероятните възможности на новите технологии.
С удовлетворение са забелязани засилени

културни акценти в обществената телевизия

Доказателства: утринна едночасова програма за култура, предаванията "Библиотеката", "Малкото голямо четене"... Положителен знак се дава на образователния ефект на състезанието "Минута е много". Появата на български сериали се квалифицира като "нова положителна тенденция". И въпреки че има такива изяви, студентите задават въпроса: "Защо рейтингът на БНТ все още не е на нужната висота?" Според тях изходът е, без да се изневерява на обществената отговорност, БНТ да отчита "бясната конкуренция", да облича интелигентните предавания във форма, съобразена с новото време и нагласите на младото поколение.
Харесват се

критичната струя, дръзките разследвания

на "Хрътките" (Би Ти Ви), ироничният привкус на разобличенията в "Господари на ефира" (Би Ти Ви), професионалната овладяност на някои репортерски разследвания и репортажи. Отчита се еволюцията на критичните предавания, като се търсят атрактивни форми и се проследяват резултатите от телевизионната намеса. Прави впечатление специфичният стил на "Отечествен фронт" (Нова тв)... Младите имат потребност от срещи с интересни хора, с добри професионални постижения. Интригуват ги житейски успехи и грешки ("Търси се" - Би Ти Ви). Високо се ценят телевизионни кампании с хуманитарни цели, с благородни мотиви.
Към балансираното обективно оценяване се добавя силна тревога от

комерсиализацията на телевизията

Определенията са красноречиви: зрелищност, пошлост, кич, чалга ругатни, псувни, клюки, скандали, инфантилност, халтура, просташки хумор, дребнавост, профанация... Констатацията е: "Измениха се ценностите. Технологическият подем се съпътства от деградация на съдържания." Това се обяснява с "опит за целенасочено опростачване и трупане на печалби".
Според студентите прекалено е източването на "чужди образци" поради дефицит на български идеи или преклонение пред лошия вкус на някои световни нашумели предавания". Даден формат набира популярност в една телевизия, след което конкурентите й пускат идентично шоу. Така рядко сме свидетели на новаторство... Нямат край риалити по готвене, пеене, танци, лесна печалба от игри и кръстословици, участия в затворено пространство на "звезди"... За сметка на това - некомпетентни, повърхностни анализи на сложни обществени процеси. "Всичко става все по-таблоидно. Липсва занимателност, която да звучи интелигентно. Малките събития стават "големи". Новините пожълтяват... Създава се "втора реалност", нямаща нищо общо с истинския живот..." Нещо, което най-силно тревожи младите, е изтласкването на културата и образованието от ред телевизии.
Към всичко това се добавя

"комформизъм, премълчаване, съобразяване с управляващите, страх..."

Студентите пишат за "натиск над неудобни журналисти". "Шокирани сме от признанието на известни журналисти, че при управлението на ГЕРБ е най-трудно да се прави обективна журналистика." И още: "Тази тенденция е изключително неприятна и аз, като начинаещ журналист и като гражданин, се чувствам притеснен." В изпитните работи автори споделят, че имат усещане за "пристрастеност, платена журналистика, обслужване на политически и корпоративни интереси". Ние сме в дъното на класациите за свобода на словото" - констатират те. Цензурата определят като "осезаема", а автоцензурата "като очевидна". Някои журналисти работели като пиари, прескачали от медия в медия...
На фона на всичко това се чертае

портрет на съвременния зрител

Констатацията е, че намалява аудиторията на телевизиите, особено сред младите. Смята се, че се срива доверието към Четвъртата власт. По-старото поколение с носталгия си спомняло за любими предавания на единствената тогава телевизия, а новото поколение не намирало себе си на екрана - това, което го вълнувало, най-често липсвало. Постепенно съвременният зрител възприемал телевизията като възможност да се разсее, да си почине от тежестите на бита, макар и чрез глупави, посредствени предавания или екстравагантностите на "звезди"... "За мен е обидно - пише студент, че българският медиен пазар смята, че аудиторията се вълнува само от повърхностни неща."

* * *

Логичен е въпросът: Виновни ли са зрителите, че предпочитат глуповатото развлечение, което, макар и за кратко, ги извежда от реалността - тежка, унизителна. Виновни ли са пък и телевизионните творци, които пригаждат стила си към това, което се търси, продава, носи по-висок рейтинг, пари?
Отговорът е труден. Той засяга дълбинни обществени процеси. Любопитна съм сегашните студенти утре ще бъдат ли така категорични противници на меркантилността? Или диктатът на пазарната икономика ще ги принуди да сътворяват продаваема "духовна" стока? Иска ми се да вярвам, че има достойни млади хора за битката с опростачването. Но дали знаят, че изпитът утре ще бъде много по-труден от университетските проверки на знанията им по етика и гражданско поведение на журналиста?