ДИВНА ПРИКАЗКА ЗА ДИВОТИНСКИЯ МАНАСТИР

Той е едно от многото духовни места у нас, а в Българско те са около 500. Само в Софийско броят им е към 150 и вкупом се наричат СОФИЙСКА МАЛА СВЕТА ГОРА.
В меките северни склонове на Люлин планина, сгушен между Дебели и Тънки рид, на едно "островче" между две бързи поточета от Дреново присое и Меча дупка е Дивотинският манастир "Света Троица". Вървим към него от с. Михайлово, квартал на Банкя, защото оттам дължината на пътеката към манастира е само 2 км. Наблизо са селата Клисура, също в пределите на Банкя, и Дивотино.
Като в нашите приказки - и тук три пътя водят към древната обител. По тях често вървят туристи и поклонници. Те идват по тези места, привлечени от старата история, от живописната околна природа, в която е разположено едно средище на българщина, на просвета и свободолюбие. В него е намирал подслон и сподвижници за делото народно Левски - Апостолът на свободата.
Легенда разказва за основаването на манастира. Наблизо е местността "Имането", а тя се нарича така, защото мъж и жена орали там нивата си и намерили огромна делва с жълтици. Решили селяните с това имане да построят манастир. Натоварили делвата на едно магаре и си казали, че мястото на обителта ще е там, където падне магарето. То издъхнало между двата бистри ручея...
Извикали майстор и започнали строежа. А бил знаменателен ден - денят на стогодишнината от кончината на Свети Иван Рилски - 1046 г. От този първи строеж на манастира са запазени основите на сегашната черква, дървени части от резбования иконостас и три стенописни икони.
През вековното си съществуване обителта се прочула като огнище на просвещение. Тукашното килийно училище давало начално образование на будни български деца.
Богат бил манастирът. Около 3000 декара гори и 1000 декара ниви, ливади и пасища се простирали между трите околни села, а с каменни кръстове били отбелязани границите на манастирските имоти. Хиляди глави овце, говеда, крави и коне пасели в тучните земи наоколо.
Но идват тежките времена на турското робство. Кърджалии налитат тук и в една стара приписка игуменът йеромонах Петър е написал другата приказка за житието на манастира:
"Да се знае кога седеха кърджалиите в Брезник во 1806 лето месец декември шести ден. Не стигнало им тогай золумите на кърджалийте та некой Хасан Ходжа от Брезник дошъл с двама сеймени та взема стадото овце и крави и волове и коне от манастира".
Това е написаната истина, а легенда мълви продължението на историята. Като подкарали добитъка из манастира, застигнал ги тъмен облак и гръм ударил Ходжата. Умрял той начаса. Уплашените сеймени го погребали на същото място и побегнали. Изоставените животни се върнали в манастира. И днес местността, където се разиграла тази история, пълна със справедливо възмездие, носи името "Ходжов гроб".
На три пъти опожаряван, плячкосван, манастирът пак възкръсвал. Възобновен е през ХІХ век - в 1875 г. Върху старите основи е издигната сегашната черква - еднокорабна, с размери 16 на 8 метра. Погледната отгоре, защото манастирът се крие в долчинка, с купола и двете си ниши, тя наподобява Христовия кръст!
В този стил били строени повечето манастири в Атон. А оттам, от Света гора, тук са идвали много монаси. Те донесли и икона на Богородица, за която се говори, че била чудодейна.
На стара мраморна плоча е написано, че в 1902 г. е възстановена жилищната сграда на монасите. Станало е по времето на княз Фердинанд, който обичал да идва в тихите покои на този живописен манастир. Заради честите му посещения Дивотинската обител получила още и името Царски манастир. А после цар Фердинанд подарил на игуменката, майка Клавдия, две каляски - една за обиколка на манастирските имоти, и друга - по-представителна.
Ромолят водите на бистрите поточета, ухаят цветята в градинките около черквата и жилищните сгради, тъмнеят бухлатите чимшири. А наоколо е тихо, тихо! Просвирва ветрец в иглите на бориките, носи се ароматът на цъфналите бъзови и жасминови храсти. В слънчевите полянки мамят червените очички на дъхави диви ягоди.
От близките височини се открива панорамен изглед към София, към околните села, където кипи небивало строителство. Строят се огромни жилищни сгради, вили, ограждат се с три-четириметрови каменни зидове. Нищо не говори за българска архитектура, за българска традиция и за български дух!
В тези три-четирикатни "чудовища" се влагат много средства - навярно не са от намерени случайно иманета, за които разказват старите легенди. В краткия човешки живот трудно се довършват такива грандомански строежи, затова и не се виждат подредени окончателно дворове и домове. Но библейска е истината: "По делата им ще ги познаете!"
                 

Дивотинският манастир "Св. Троица"




Толкова красота само на 24 км от София