Дискусия без аргументи

Ангел Найденов

Повод за моя коментар е поредният епизод в уж културната дискусия (да приемем) в БСП, която се води от времето малко преди оставката на правителството на Пламен Орешарски - дискусия по темата, свързана с политиката за сигурност и в частност - с участието на България в НАТО и действията на пакта на фона на конфликта в Източна Украйна.
Че тази дискусия се води основно в сферата на емоциите, без аргументи и без сериозен анализ, е повече от видно. Всъщност основната част от тази дискусия, сведена до въпроса "за" или "против" членството на България в НАТО, в БСП се води именно по този начин и това вдъхновява активността на участниците тип Ваня Добрева и Светлана Шаренкова. Ще оставя настрана задъханата злоба, намерила шанс за изява във времето, маркирано от събитията в Украйна от края на 2013 г. и белязала съществуващи, но рядко изговаряни различия в партията. Всъщност тези различия във вида, в който ги виждаме днес, изплуваха на повърхността след смените в ръководството на БСП, съпровождани от "настъпленията на левите сили и русофилите". Впрочем откога доминацията на едно идейно движение (Лявото крило) се определя като "настъпление на левите сили", как е измерено "настъплението" и по каква логика програма или уставна норма се слага знак на равенство между БСП и русофилите - продължава да е загадка.
Че този тип кампания, водена по страниците на финансово издържани от "Позитано" издания и сайтове, се нуждае от персонифициране, не е откритие на активните участници в нея. Тези "кампании" можем да ги открием далеч назад в историята на БКП и на други "братски" партии.
Че истината е първата жертва на словоблудството, също не е тайна. Както не е тайна, че зад призива за единство често се прикрива желанието да се смачка различното мнение. Особено пък, когато в различното мнение се припознаят "социалдемократически ориентири".
Да кажа отсега - убеден съм, че БСП има нужда от ново, проевропейско и социалдемократическо движение. Ново - като организация, проевропейско - като ориентация, и социалдемократическо - по характер и политика. И колкото по-скоро се случи, толкова по-добре за хилядите социалисти и за много повечето избиратели, повярвали в промяната и обновлението на БСП и наблюдаващи с недоумение подмяната на образа и облика на партията през последните месеци. Това обаче е тема на друго време и предмет на друга дискусия.
Сега да се върнем на дискусията за НАТО и сигурността. Кога ще разберем отговора на въпроса какво друго се предлага, след като се поставя под въпрос участието ни в НАТО? Наивните разсъждения за "въоръжения неутралитет" или за самостоятелното гарантиране на отбраната и сигурността са ни познати. Ако днес се поставя под въпрос отделянето на 1 млрд. лева за отбрана при около 30-хилядна армия и участие в колективна система за отбрана с други 27 държави, какво ли би било мнението за издръжка на армия с численост от 100 хиляди души?... Ако днес се отрича необходимостта от близо 4 млрд. лв. за ново въоръжение и техника до 2028 г., пак за 30-хилядна армия, как ли биха реагирали специалистите по образование и култура, активно занимаващи се с НАТО и позицията на БСП, на с пъти повече необходимите средства извън НАТО?! Как ли биха реагирали тези "специалисти" на оценките и крещящата нужда от определени отбранителни и оперативни способности, които не е възможно да създадеш, да поддържаш и да развиваш с въоръжение и техника, последните образци от които са доставени в средата на 80-те години на миналия век.
Мога да продължа с въпросите, но какъв е смисълът от тях, когато зад тезата "против" НАТО стои логиката "Ние сме против НАТО, защото сме леви и русофили". Тя е точно толкова погрешна и неуместна, колкото и "Ние сме "за", защото сме десни и русофоби."
Мъка, както би казал кварталният поет. Друго няма в подобен спор. Защото и да говориш за анализ на средата за сигурност, за оценка на заплахите и за рисковете за сигурността, за политика за сигурност и отбрана, е необходим и елементарен набор от познания, но повече от това - нагласата да напуснеш територията на омразата към другото мнение и да се вслушаш. Как да водим дискусия за предисторията, проявленията и последиците от конфликта в Източна Украйна и как да оценяваме позицията на България и на министри социалисти, ако се следва единствено руската гледна точка? Апропо, не съм видял подобна активност срещу действия и позиции на министрите на външните работи и на отбраната от следващите две правителства или срещу политиката, следвана от президента Плевнелиев.
Несъмнено изстъпленията на десните екстремисти или провокативните действия на милициите на Десен сектор в Украйна са крайно неприемливи. Както и неприкритата враждебност на днешна Украйна спрямо своя източен съсед. Но защо руският ултранационализъм или опитите на Русия да възстанови сферите на влияние като организационен принцип на европейското устройство да са по-приемливи? Опасявам се, че част от БСП е трайно в плен на "едното" мнение, а "лявата политика" се разбира като отстраняване на другояче мислещите. Дори и с тояги.
Това определено не е пътят напред за БСП.