Дискриминацията най-често е на работното място

Баки Хасанов Хюсеинов е роден на 13.07.1964 г. в с. Хърсово, област Шумен. През 1999 г. завършва Висшата стопанска академия в Свищов, специалност счетоводство и контрол. Магистър по икономика и счетоводство. Работи като счетоводител, вътрешноведомствен контрол, плановик и пр. През 1986-1990 г. е общински съветник в община Никола Козлево, а през 1991-2006 г. е кмет на с. Църквица - 4 мандата. От октомври 2006 до май 2008 г. е зам.-министър на труда и социалната политика. От средата на 2012 г. е зам.-председател на КЗД.

Цитат:
"Най-много са жалбите в комисията от хора с увреждания


Г-н Хюсеинов, какво свърши за година новият екип на КЗД?
- Комисията е с нов мандатен състав от 17 юли 2012 г. Получените жалби и сигнали до 10 септември т.г. са 960, а образуваните преписки са 463. От началото на 2013 г. досега те са 311, като за цялата 2012 г. те бяха 336, а за 2011 г. са 362. Постановени бяха 250 решения от началото на мандата. Пак за същото време проведените заседания от съставите по преписките са 537.
Проблемите на дискриминацията не са нови, но придобиват особена актуалност в контекста на съвременните международни стандарти и норми, които определят и институционалната рамка на модерните антидискриминационни политики. Неслучайно въпросите на дискриминацията като социално явление много често са в центъра на вниманието във всяко цивилизовано общество, доколкото и държавата, и нейните граждани са единни в стремежа си да се запазят изконните човешки ценности и да се гарантира законност и върховенство на правото при спазване на принципа за равнопоставеност.
Безспорно, проблемите на дискриминацията и изграждането на антидискриминационно законодателство заемат специално място в политиката на Европейския съюз. Факт е, че значителна част от нормативните актове, приети в рамките на ЕС, имат за цел да осигурят справедливо и равнопоставено отношение по определени признаци. КЗД е акредитирана като Национален орган по правата на човека към ООН и е член на Европейската мрежа на националните органи за равенство (EQUINET).
- За какво най-често през тази една година ви търсиха гражданите?
- Ако говорим за защитените признаци, може да се каже, че в образуваните преписки досега през 2013 г. най-често е срещан признакът лично положение - в 139 преписки. Този признак е интересно съчетание на различните персонални характеристики на отделния човек, например семейно положение, образование, местожителство и пр. На второ място е признакът увреждане - в 71 преписки, трети е признакът обществено положение - в 35 преписки. Преписките по признак етническа принадлежност са 32, а по признак възраст - 30. Като се изключи признакът лично положение, като е комплексен и обединява няколко други признака, може да се заключи, че всъщност най-много преписки са образувани по жалби от хората с увреждания.
- От началото на кризата се забелязваше увеличение на жалбите, свързани с правото на труд. Запазва ли се тази тенденция?
- Ако трябва да бъдем обективни, най-много са жалбите за неравно третиране при упражняване право на труд, като тук се преплитат различни дискриминационни признаци - възраст, пол, увреждане, образование, лично положение, синдикална или политическа принадлежност, етническа принадлежност. Именно с тези признаци са свързани и оплакванията - неправомерно съкращаване или уволнение, различно заплащане при равностойно положен труд и равен ценз, нерегламентирани и вменени задължения, създаване на враждебна среда от страна на работодателя.
Много често жалбите са по признак възраст - за твърдяно неправомерно ранно пенсиониране от работещите в сферата на образованието, на услугите и др. Често срещани оплаквания за дискриминация по признак пол са за неравно заплащане между мъже и жени. Проблеми при намиране на работа срещат хората с увреждане, когато работодателят се запознае с решението на ТЕЛК, касаещо състоянието на постъпващия на работа, нещата търпят промяна и като отношение, и като обещания за наемане. Напоследък зачестиха жалбите от бременни или върнали се на работа жени след майчинство. В комисията постъпват оплаквания от уволнения по време на бременност, от предварителни ултиматуми от работодатели срещу постъпващи на работа млади жени, че забременяването не е желателно, негативно се променят условията за труд за призналите своята бременност, липсва например обедна почивка, налице са тормоз, дискомфорт, незачитане като пълноценни служители, дори има обвинения, че забременяването е предателство към ръководството.
Не са рядкост и жалбите за дискриминация на работното място по признак етническа принадлежност - тук оплакванията са за тормоз по време на работа, за товарене с несвойствени задачи, за ощетяване в заплащането с мотива "Остави го, той не заслужава повече", за изборно съкращаване на хората от малцинствен произход и др. Чести оплаквания в комисията от малките населени места са срещу кметове заради съкращения в общинската администрация по политически причини, като поводът е кой за кого е гласувал на местните избори.
- По какви проекти работите в момента?
- Приключихме изпълнението на проект "Хармония в различията". Макар и непредставително поради липса на ресурс, изследването показва доколко хората са запознати с въпросите на емиграцията и къде са проблемите. Съществена част от въпросите в анкетната карта са посветени на основния въпрос, а именно - как приемащата общност се отнася към пребиваващите в страната чужденци - граждани на трети държави. Въвеждащо значение има въпросът за това дали анкетираните имат точна представа за съществуващите в нашето законодателство определения (легални дефиниции) за "чужденец", "бежанец", "гражданин на държава от ЕС", "гражданин на трета държава" и т.н. Например 43% от анкетираните смятат за чужденец "всеки, който не е български гражданин", 0,1% - "всеки, който не е от вашето населено място", 55,8% - "всеки, който е от държава, която не е член на ЕС", 1,1% - "трудно ми е да отговоря". Данните са красноречиви. Те показват доста голяма неяснота в информираността на гражданите, което до голяма степен определя и по-нататъшните им позиции, психологически нагласи и готовност за дискриминационно или недискриминационно поведение.
Висок е процентът на убедените, че спрямо гражданите на трети държави се проявява дискриминация. Като цяло отношението към тези групи дискриминирани лица е умерено дискриминационно, като по-висока степен на толерантност се наблюдава в регионите със смесено население. Изводът е, че като цяло има отрицателно отношение към институционалната дискриминация, но известни колебания в готовността за дискриминационно (антидискриминационно поведение) в конкретна ситуация. Особено чувствителни са гражданите към такива форми на дискриминация, при които се нарушават не само правни, но и морални или религиозни норми. В същото време традиционно за българското общество си остава отрицателната нагласа към "различните". Чувствителни към имигрантското неравенство са доста голяма част от анкетираните. Поначало този проблем заема възлово място в анализите у нас през последните години. Наблюдава се обаче интересна тенденция: на теория се декларира антидискриминационна нагласа, но на практика тя е с обратен знак. Наблюдаваната тенденция към усъвършенстване на механизмите за противодействие на различните форми на дискриминация определено е признак за  доближаване на националната политика към европейските стандарти. Тази тенденция  очевидно трябва да продължи и в бъдеще, като се има предвид, че поначало за българското общество е характерна висока степен на толерантност, а това е основен фактор за изграждане на активно антидискриминационно правно съзнание и поведение.
- Каква е ролята на КЗД в интеграцията на имигрантите?
- Интеграцията е динамичен двупосочен процес на взаимно приспособяване между имигрантите и жителите на държавите членки, който се основава на "зачитане на основните ценности на Европейския съюз". КЗД съобразно своята специфична сфера на дейност може да подпомогне тези процеси в две посоки: предприемане на конкретни действия според закона при констатиран случай на дискриминация и активна работа по превенция на дискриминацията в посока подобряване на антидискриминационното съзнание на гражданите и за утвърждаване на принципите на толерантност в обществото.
Разработен е пилотен анализ на политиките по интеграция на имигрантите в България в изпълнение на проект "Хармония в различията", осъществен от авторски колектив на КЗД. Пилотният анализ има за цел да тества приложимостта и надеждността на разработената методология. За тази цел е направено и социологическо проучване в 4 области в България - София, Пловдив, Русе, Разград, с 560 представители.
Друг проект, който започна т.г., е "Борба и превенция срещу дискриминацията чрез средствата на гражданското общество" по програма "Прогрес" на Европейската комисия. Целта му е да се подобри националната политика за борба с дискриминацията и насърчаване на принципа на равенство, на разпространение на информация за ЕС и националната политика и законодателство в областта на антидискриминацията.
През годината КЗД бе работодател по проект "Ново начало - от образование към заетост" на Агенцията по заетостта. Целта на този проект е създаване на заетост на младежи до 29 г. На 1 февруари 2013 г. КЗД назначи 16 младежи на трудов договор за шест месеца.
По друг проект - "Старт на кариерата" на МТСП по утвърдена квота, КЗД ще назначи на работа стажанти до 29 г. След проведено вече интервю 30 от тях ще бъдат назначени на трудов договор след 3 октомври 2013 г. Продължителността на срока за тяхното обучение е 9 месеца. 20 от назначените младежи ще работят в регионалните офиси на комисията в страната, а 10 от тях - в централата на КЗД в София.
Намирането на подходящо работно място за младите хора предполага тяхната икономическа независимост и предотвратява продължителната безработица и социалното им изключване. По тези причини КЗД работи по своя инициатива и в друга посока - изпратихме покана за партньорство до юридическите факултети на няколко университета в страната. Целта на предлаганото сътрудничество е, от една страна, съвместно участие в научноизследователски проекти, а от друга - провеждане на стажове за студенти от институтите в комисията. На база на тази наша покана бяха сключени споразумения/меморандуми за сътрудничество с Варненски свободен университет "Черноризец Храбър", с Нов български университет и с Югозападен университет.