Дипломатическа репартизация

Искам българските дипломати да не се срамуват да правят неща, за които техните чуждестранни колеги не се замислят. Това рече вчера в парламента министър Николай Младенов при второто четене на промените в Закона за дипломатическата служба.
Мисълта е правилна. Само че г-н министърът е длъжен да обясни на обществеността, която всекидневно се опитва да насъсква срещу предишното управление, дали чуждите дипломати, акредитирани в която и да било страна, у нас - също, работят по всички, включително и по древните като света начини, за своите държави? Т.е. дали събират информация, дали я анализират, дали я изпращат в съответните, винаги повече от едно, ведомства (не само във външните министерства) на страните си? Ако отговорът е "да" (а той няма как да е друг), Младенов да си признае, че т.нар. досиета, включително и на дипломатите ни, са инструмент за политическа разправа и реваншизъм, че манипулацията с тях пере гузни съвести и генерира себеунижение, несигурност и безперспективност в обществото ни.
Да отговори министърът и дали не се стреми, я от прекомерна амбиция, я от коленопреклонно послушание, към категорична еднолична власт, включително чрез прекомерно разширяване на личните си правомощия. Иначе за какво говори щението му да прекратява трудови или служебни правоотношения "едностранно и без предизвестие"? Че такова нещо нямаше дори в похватите на уж тоталитарния ни предишен строй! Или външното ни ведомство се опитва да стане еднолично дружество с неограничена отговорност?
Иначе откровено лустрационният закон няма да издържи, ако бъде атакуван в Конституционния съд. И ще е така, ако в НС има хора с достойнство, все едно от коя партия са. Аз лично вярвам, че ще се намерят такива парламентаристи.
А за досиетата... Смисълът на разкриването им беше да се пресече търговията с информация и да се прекрати изнудването, но... Попаднали в ръцете на нечистоплътни лица, те се превърнаха от инструмент на политическа целесъобразност в инструмент на саморазправа с хората, служили на и за родината си. Но кой ли уважава страна, която предава, а може би дори продава, своите? Която погазва авторитета си? Която не пази тайните си, все едно кога и през какъв период от историята й са придобити? Ако не се гордеем с българските разведки, а продължаваме да ги хулим и хокаме, не поставяме ли под въпрос самото съществуване на разузнаването? А тъкмо неговите достойни професионалисти, поради капацитета и заради опита си, допринесоха за членството ни и в НАТО, и в ЕС.
Има и друго, и то е прозрачно - желание за приватизация на доста апетитни имоти зад граница, купувани с народни, изработени от родителите ни и от нас пари. Всъщност системата на външните работи със закона "Младенов" се и реполитизира, и репартизира от вчерашните, както ги определи колега, еничари, които днес ни управляват.
Но да му мисли премиерът. Като се смени властта, а това ще е скоро, довереното му лице Николай Младенов за пореден път ще прескочи при "новите", които и да са те. Ако го приберат...