Динамична, палава и невероятно смешна комедия

Антония Каракостова

Постановката е дело на Росица Обрешкова. Младата режисьорка заслужава комплименти за тази реализация. Защото комедия по принцип се прави много трудно, а е върхово изпитание да я правиш с вкус, без простащина, на камерна сцена. "Лунатици" е спектакъл, обединил естетически и стилово екип от три поколения - нещо, което така много ни липсваше през последните две десетилетия. Отсъствието на старо поколение от сцената късаше традицията и ощетяваше духа на изкуството на първата ни трупа. Поздравявайки Аня Пенчева за създадената от нея роля на Шарлот Хей и за телевизионното й интервю, където каза, че в този спектакъл не тя е звездата, че в спектакъла има само една звезда и това е Виолета Гиндева, получих едно искрено стенание. Аня Пенчева изрече: "Ако имах силата и ако можех, бих върнала всички тях тук" (има предвид пенсионираните колеги). Прави й чест тази духовна щедрост.
Остроумно е сценографското решение на дългогодишната художничка на Народния театър Елена Иванова, благодарение на която се озоваваме в задкулисието на малка семейна трупа в провинциалния град Бъфълоу. Зад матираните стъклени врати имаме възможността да наблюдаваме финалните дуели от "Сирано дьо Бержерак" на Едмон Ростан. По-късно разбираме, че това е било сутрешно представление, а предстоят по програма дневно и още вечерно представление.
На сцената първо се появява Виолета Гиндева, облечена в мускетарски костюм и с шпага в ръка. Изпълнява драматичен монолог от "Сирано дьо Бержерак". Публиката се залива от смях. Нейната роля е на Етел, майка на Аня Пенчева (Шарлот) и баба на София Бобчева (Розалинд). Комедийно глуха за амбициите и мераците на другите, но когато трябва, за беля вече е със слуховото си апаратче, за да чуе обидите на зет си. В нейното изпълнение има и носталгия по сцената, самоирония за сегашните си възможности, драматична игра в нелепостта на ситуацията, което весело и с взривове от смях се посреща от публиката.
Според режисьорското решение артистите в тази трупа са хора талантливи, с творческа биография, но системата ги е изпратила на дъното, нещо, с което не могат да се примирят. В Бъфълоу те мечтаят и се стремят към Холивуд. Маниакално, налудничаво се надяват на успех там.
По авторово решение още в заглавието, оригиналното - "Луна над Бъфълоу", има закачка и с исторически реалния Сирано дьо Бержерак (1619-1655), дуелант, животаджия, но и автор на "Другият свят" - едно въображаемо и нереално пътуване до Луната. Така този друг свят е не само задкулисие - сцена, но и провинция - Холивуд, щури желания, несъстоятелни мечти, които в реалния свят на героите при емоционално вълнение се подменят с пасажи от роли не само от "Сирано", но и с цитати от "Бурята", "Хенрих тV", "Хенрих V" на Шекспир. Михаил Петров в ролята на Джордж Хат в неадекватно, пиянско състояние ги изпълнява с невероятно и драматично, и остро комедийно съчетание. Но и с жажда за красиво и голямо изкуство.
И при образа на Шарлот Хей, създаден от Аня Пенчева, има тази жажда за друг, човешки живот, и тя е готова да тръгне с адвоката Ричард на Христо Чешмеджиев, влюбен в нея, обещаващ да й сваля звезди от небето. Но се връща обратно в театъра заради фалшивото съобщение, че мениджър от Холивуд идва да ги гледа. И тя започва неистова борба за реализация на дневното представление, издирвайки изобретателно пияния си мъж. Нейната непримиримост с живот на дъното, маниакално желание за холивудския филм, подмяната на реалност със стремеж за друг живот, невъзможен и отчайващо далечен, ражда нови и нови безумни ситуации. Героинята на Аня Пенчева преборва отчаяние и паника в името на Театъра.
Точни в махалото между фарсова комедийност и драматизъм са младите артисти София Бобчева - Розалинд, Васил Драганов - метеорологът Хауърд, Владислава Николова - Ейлин. А Павел Иванов, в ролята на Пол, е много интересен и трябва да бъде поздравен за успеха си, защото е все още студент в НАТФИЗ "Кр. Сарафов".
Откритието на пиесата и нейният превод са дело на драматурга на театъра Светлана Панчева - звучи чист български език и словесна изобретателност.
Героите на Кен Лудвиг в българската им реализация, с техните налудничави мераци, недоразумения, задкулисни интриги, разпънати между "долната и горната земя", нямат съзнанието, че са на дъното и подменят невъзможното с колективни фантасмагории. Истината за тях е достъпна на зрителите, но дали зрителите също не подменят своята реалност с друга в резултат на медийната манипулация?
Вестник ДУМА вече отрази, че реализацията на "Лунатици" е събитие с връщането на Виолета Гиндева отново на сцената на Народния театър след 20 години прекъсване. И другото събитие е, че с това представление се отбелязва 40-годишната успешна сценична дейност на Михаил Петров, по чийто сценичен вариант се играе пиесата на Кен Лудвиг под заглавието "Лунатици".
А на въпроса на героя на Михаил Петров - дали пък театърът не умира? Не, не умира. Той е заразителен и въздействащ с таланта на своите артисти. За съжаление - недостъпен с цената на билетите си. Ако искаме да гледаме добър жив театър, просто ни е необходима инвестиция на държавата в него чрез по-голям бюджет, за да е достъпен за жадната си публика, на която са писнали евразийските шоупрограми, турски сериали - мелодрами, американски криминалета и политически манипулации. Въпрос на култура!

Аня Пенчева и Михаил Петров

Виолета Гиндева

София Бобчева и Васил Драганов
Снимки Елена Ненкова