Димитър Зоров: "Справедливата стойност" на стоките няма да промени цените

Министерството на икономиката въведе формулата за определяне на "справедливата стойност" на основни продукти, която цели да защити потребителите. Според изпълнителния директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев самото понятие "справедлива цена" не означава непременно ниска цена. "Справедлива цена е цената, на която един търговец е склонен да продаде своите стоки или услуга, а един клиент е склонен да я закупи", коментира той пред "Нова телевизия".
По думите му новата методика може да се разглежда като по-мек вариант на административна намеса в сравнение с мерките, предприемани в други европейски държави. „Това е един от най-леките и най-меките проекти, които имат за цел административно понижаване на цените на стоките и услугите“, посочи Кръстев. Според него методиката няма да остане само информационен инструмент. При определено отклонение от изчислената справедлива стойност могат да последват проверки от регулаторните органи. Ако в хода на тези проверки бъдат установени нелоялни търговски практики, може да се стигне и до санкции.
Критики към методиката изрази и председателят на Асоциацията на млекопроизводителите Димитър Зоров. Според него тя няма да доведе до реална промяна в цените, а само ще предостави още информация, която вече до голяма степен е налична. Той постави въпроса и за това доколко методиката отчита реалните разходи на производителите. Като пример посочи млечния сектор, при който според него производствените разходи са се увеличили значително, докато изкупната цена на млякото не се е променила съществено. "А къде са заложени и кой се интересува как се произвежда един литър мляко?", попита той.
Зоров се позова и на вече публикувани анализи на пазара, според които при някои млечни продукти разликите между цените по веригата могат да достигат от 70 до 110%. По думите му при наличието на подобна информация е необходимо не просто ново измерване, а конкретни действия. 
Според него особено спорен е начинът, по който се определят допустимите разходи и маржове на търговците. Зоров посочи, че при млечните продукти в методиката са заложени 17,5 на сто за покриване на разходите, 3,8% печалба и 1,5% фира.
Потребителят решава дали ще даде 2,50 евро за кафе на плажа например или ще избере да си купи по-евтино от автомат наблизо. Това коментира директорът на "Активни потребители" Богомил Николов. "Това е неговото решение. Потребителят регулира пазара с решенията си, те въздействат на бизнеса", каза Николов. Той заяви, че е скептичен, защото не смята, че може  чиновник "да изпревари пазара" с изчисленията си.
"Направете го като хората, държавата да не ни пречи, призова Николов.