Позор! София не е Киев!

Абсолютен позор или поредната демонстрация на политическа безпардонност? Въпросът вече е неизбежен след появата на брандирана спирка на градския транспорт в столичния район „Овча купел“, в близост до украинското посолство, на която е изобразен Йевхен Коновалец – основател и първи ръководител на Организацията на украинските националисти (ОУН). Случаят предизвиква остра обществена реакция, защото става дума за историческа фигура, свързана с радикалното украинско националистическо движение от междувоенния период. 
Полският Институт за национална памет посочва, че ръководената от Коновалец ОУН е извършвала убийства, атентати и други насилствени действия срещу полската държава. Сред най-известните е убийството на полския вътрешен министър Бронислав Перацки през 1934 г.
Именно тук се появява големият въпрос: има ли място образът на подобна историческа фигура върху обществена инфраструктура в българската столица?
Още повече – кой е разрешил поставянето на подобна реклама и какви са били мотивите? Има ли съгласуване със Столичната община кой е възложителят и проверена ли е историческата символика на съдържанието?
Това не е спор за това дали България трябва да подкрепя Украйна. Това е спор за границата между международната солидарност и използването на публичното пространство за политическа символика.
София не е нито Москва, нито Киев. Столицата на България не трябва да бъде терен, на който чужди исторически и политически конфликти се пренасят чрез публичната инфраструктура без ясни правила и обществена дискусия.
Особено чувствителен е и въпросът за отношенията на Коновалец и ОУН с Германия през 30-те години. Историческите източници потвърждават контакти между украинското националистическо движение и германски структури, макар конкретните отношения и степента на сътрудничество да са предмет на исторически спорове и да не бива да бъдат свеждани до опростеното твърдение, че Коновалец е бил „приятел на Хитлер“.
Има и още един въпрос, който институциите трябва да изяснят – къде приключва рекламната кампания и къде започва политическата пропаганда?
Българският Наказателен кодекс предвижда наказание за проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология – до три години лишаване от свобода или глоба до 5000 лева. Самото поставяне на исторически образ обаче не означава автоматично извършено престъпление – за да има нарушение на закона, трябва да са налице конкретните законови елементи на деянието. Затова институциите трябва да дадат ясен отговор, вместо обществото да гадае.
Кой разреши тази реклама? Кой я плати? Кой я одобри? Какви са правилата за политическо и историческо съдържание върху градския транспорт? И защо именно тази фигура трябва да бъде представяна на софиянци?
Въпросите са напълно легитимни.
Защото когато върху обществена инфраструктура се появяват образи на исторически личности, свързани с политическо насилие и радикални движения, институциите дължат не мълчание, а ясни обяснения.
София има достатъчно история, култура и личности, които могат да бъдат показвани на света. И ако някой е решил да превърне спирка на градския транспорт в политическа витрина, обществото има право да попита: защо точно това и кой носи отговорнос


dnesbulgaria.com