Няколко думи
Нация от наематели?
/ брой: 195
В последните дни беше оповестена официална статистика с колко са поскъпнали жилищата у нас за последните 10 години. Данните на НСИ показват повишение с около 150%, а на "Евростат" - с над 200%. Трудно е да се определи на какво се дължи това разминаване, предвид факта, че "Евростат" вероятно борави именно с данни от родния НСИ. Но няма нещо, което статистиците да не могат да обяснят, дори да е сякаш дяволът чете Евангелието.
Скромните ми наблюдения показват, че в квартала, в който живея (широкия център на София, до ромската махала), преди десетина години гарсониера в панелен блок, строен през 80-те години на миналия век, се продаваше за около 30 хиляди евро. Само преди няколко седмици такъв апартамент беше продаден за 125 хиляди евро. Трябва да си малоумен, за да не можеш да сметнеш, че повишението на цената е с повече от 400%.
Разбира се, статистиката борави с обобщени данни, и то не само от едно населено място. И, разбира се, не навсякъде по територията на България жилищата са поскъпнали със същия процент и са на близки като размер цени. В малките населени места цените са съвсем други. Същевременно съвсем наскоро беше съобщено, че над 70% от българското население е концентрирано в големите градове.
А немалка част от българите (около милион и половина) обитават конкретно София (по напълно разбираеми причини), където увеличението на цените стърже небето. Като сложим в тази кошница и другите големи градове, където цените също са солени, е ясно, че нещо сметката не излиза. Независимо в какво ще ни убеждават статистиците.
Друга статистика реди, че поскъпването на жилищата върви ръка за ръка с повишаването на възнагражденията в страната. Има възходящ тенд, но само посоката е една, напредъкът е с огромна разлика. Средностатистическият българин може само да си мечтае да доближи средните нива на покупателната способност, която имат европейците. А е факт, че само като се заговори за повишаване на минималната заплата, представителите на бизнеса у нас получават стомашни контракции. Българските работодатели в своето мнозинство дават заплати, които стигат само за ядене и сметки, но тези възнаграждения въобще не съдържат дял, с който човек да може да плаща вноска за жилище или да си покрива наема.
И макар че брокерите през последната година-две се попревъзбудиха и каканижат колко се е раздвижил пазарът на имоти (част от играта, която също помпа цените), едва ли повече от половината покупки са с кредит. Още по-малко са ипотечните. Купуват основно тези, дето имат пари. И, струва ми се, тази тенденция ще се задълбочава все повече. Следващите поколения ще са все повече от наематели.