Дилемата: по коя от двете "стълби"?

Петър Цокев

    Новият носител на "Златния Езоп" Георги Балабанов-Гог е роден през 1970 г. в Габрово. Завършва с отличие скулптура в Академията за изящни изкуства в Скопие през 1995 г. Участвал е в много общи и групови изложби в Габрово, София, Скопие, Охрид, Милано, Фрайбург, и в три издания на габровското биенале (2005, 2007 и 2011 г.). Първата си самостоятелна изложба осъществява в столичната галерия "Витоша" през 1998 г. Балабанов се изявява и като автор на функционална скулптура и на уникален дизайн. Негови кавалетни и приложни творби присъстват в хотели и частни колекции у нас и в над десет страни от Европа и в САЩ. Носител е на Годишната награда на община Габрово "Христо Цокев" (за 1998 и 2002 г.), първа награда от националния конкурс "Приказка за стълбата" (2008), както и на много реализирани призове за културни институти и празници в Габрово, София, Севлиево. Преди дни той получи Голямата награда "Златният Езоп" на XX международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата за скулптурната композиция "Приказка за стълбата". След селекция журито допусна за участие 956 творби на 600 автори от 56 държави в шест раздела. В раздел скулптура се съревноваваха 69 автори от 7 страни.    

- Вашата "Приказка за стълбата" е претърпяла през последните две-три години няколко варианта, докато се появи в сегашния си вид. Толкова съдбовно ли присъстваше тя в духовния ви свят, че я пазихте и усъвършенствахте като творческо откровение?
- "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски е произведение с изключително дълбок философски и общочовешки смисъл, което има неотменно място в нашата литература, а и в световната. То е уникална творба, която казва много истини с въпросите, които задава, и с отговорите, които им дава: "Кои сме ние? Накъде отиваме? Това ли е смисълът на живота ни?" Преди три години участвах в един национален конкурс, от който спечелих първа награда на същата тема, но по вътрешен порив продължих да работя, защото бях убеден, че тази скулптура трябва да се промени, докато постигне най-адекватното решение и най-доброто въздействие. Мисля, че осъществих амбицията си сполучливо, защото творбата вече отговаря напълно по дух и форма на изходната притча. Вече стана убедително алегорична, изпълнена със значими символи и гротескни форми и внушения.

"Приказка за стълбата"

- Но като творец вие отлично знаете, че всяко произведение, инспирирано от друго със същия сюжет, рискува да стане илюстрация на чуждо въображение. Кой беше "кодът", който приложихте, за да останете верен на Смирненски, но да го изтълкувате като самостоятелен автор със своя конкретна пластическа идея?
- Изключително трудна задача е да тръгнеш от едно известно литературно произведение и по него да създадеш скулптура, която го тълкува по своему, но със същата дълбочина на философския и общочовешкия му смисъл. В търсенията ми да открия верния подход и най-добрия вариант нещата започнаха да идват на мястото си и аз успях да налучкам деликатния начин, който съответства на сатиричното в творбата. Нито за миг не забравих, че тази приказка е трагикомедия на несъвършения човек, който, лъжейки всички, накрая излъгва и себе си, превръщайки се в своя антипод. В творбата обаче трябваше да присъства не по-малко и алегорията, символиката. Например чрез геометризираното празно пространство в гърдите на мъжа, което по форма се покрива с ковчежето в краката на Изкусителя, постигнах внушението за бездуховността, до която стига падението на човека, станал вече богат господин. Същевременно търсех и загадъчното, и магично-реалистичното в образите, особено в образа на Дявола.
- В друга скулптура, която съчетава приказното и сатиричното начало и го постига чрез пластични деформации и метафори с дълбок нравствен и философски смисъл, посланието ви едва ли би стигнало в цялата си пълнота до нас. Но тук изразните ви средства засилват атрактивността на творбата и затова вашата "версия" на "приказката" се оказва достъпна за всякакъв тип зрители.
- Мисля, че съм постигнал това, защото творбата ми е пределно откровена. Като композиция е изключително ясна, макар в своята изразност да е подчинена на алегорията. Образите на бившия Момък и на Дявола са колкото иносказателни, толкова и достъпно атрактивни. Всеки от тях излъчва съответната емоционална енергия: Изкусителят - потаен и лукав, доскорошният борец за справедливост - изобразен в момента, който аз наричам екстаз на илюзията.
- Как достигнахте до това атрактивно решение - за "екстаза на илюзията", който доскоро младият мъж, превърнат в охранен господин, преживява в предпоследната и последната фаза на сюжета, когато е загубил много от своите добродетели заради допуснатия конформизъм?
- Много трудно е да се пресъздаде със средствата на друго изкуство една литературна творба, чийто дълбок философски смисъл е събран само в две-три страници. Но притчата на Смирненски е концептуална и затова бях длъжен да потърся смисъла и формата на тази фаза в преобразяването на юношата - "екстаза на илюзията", преживян на предпоследното и последното стъпало. Реших, че трябва да пресъздам пластически именно този момент, когато всичко се преобръща и когато всичко е като в странен сън - виждаш нещо, а то всъщност не съществува. Типична сатира - хем остра, хем магично-реалистична!
- Вашата скулптурна притча, вдъхновена от творбата на гениалния поет, поставя пред зрителя със средствата на друго изкуство дилемата, още на млади години да избира между два вида "стълби". Как бихте ги назовали?
- Човек става Човек, щом е озарен от Светлината, а това е възможно, когато изкачва безкрайната стълба към съвършенството, а не стълбата на лъжата и користта, на компромиса и предателството. Всеки от нас, който е в състояние да разграничи едната от другата, може да смята, че е докоснат от мъдростта, понеже го очаква истинският път към щастието. За съжаление, човечеството като че ли винаги е инвестирало във всичко друго, но не и в най-важното - как да обичаме истински, как да запазим своето оригинално лице, своята автентична същност и невинността, с която сме се появили на този свят. А ние сме родени за това - да бъдем себе си, да бъдем чисти и естествени, да носим и излъчваме светлина. Когато се вслушаме в своето сърце, то ще ни подскаже как да разбираме света.