24 Октомври 2020събота18:15 ч.

АНАТОЛИЙ СТАНКУЛОВ

Актуално

Дилемата Македония

България не от вчера е в обяснителен режим за отношенията с "най-романтичната страница от нашата история"

/ брой: 195

автор:Зорница Илиева

visibility 1233

При среща с външния министър на Република Северна Македония (РСМ) Буяр Османи премиерът ни бил казал, че незабавно трябва да започнат разговори на всички нива, за "да се намери компромисно решение, което удовлетворява всички". Защото на 10 ноември България и РСМ като съпредседатели се предвижда да ръководят среща на върха съгласно т.нар. Берлински процес. Процес, който е инициатива на Германия за интеграция на страните от Западните Балкани към ЕС. Берлин до края на годината е председател на съюза. Нужен е отчетлив успех. Още повече, че мотивите са за изтласкване влиянието на Русия и Китай от региона. За Турция се избягва споменаване. Сигурно, защото е известно за т.нар. щадяща политика на Берлин към Анкара. 

Ние трябвало да направим компромис

въпреки приетите от всички парламентарни партии у нас "червени линии", от които София не може да отстъпи в преговори с "най-близкия ни съсед", включително въпроси за език, нация, идентичност, обща история и герои. Въпреки официално изразената позиция на водещи учени от БАН по същите теми. И въпреки едва сдържания гняв на наследниците на старите македонски родове от Вардарска и Егейска Македония у нас заради непоследователна и объркана политика в това отношение. Както и от пропуснати през последните години възможности за защита на националните интереси. А тези наследници на предци, които са бягали от вълни на обезбългаряване в старите български земи, казват, че са около 2 милиона.

Премиерът ни на същата среща се оплакал, че е "много разтревожен от вкарването на ОМО "Илинден" и македонско малцинство в България в резолюция на ЕП". Не е прието пред чужди представители да се безпокоиш за свои пропуски, меко казано. Още повече, че картата с "македонското малцинство" се разиграва без отдих и от Скопие толкова често, че София даже не намира сили за реакция. Справка - делата на ОМО "Илинден" в Страсбург заради откази за регистрация от наш съд, които страната ни губи. Тезите ни са прави, ама кой да ги отстои, и то професионално?

В такава ситуация от Зоран Заев, премиер на РСМ, научаваме, че "разговорите на Буяр Османи с Бойко Борисов бяха добри, но с министър Захариева не толкова". Личеше й на външния ни министър на пресконференцията с колегата й след разговорите в МВнР, че не е имало желан от нас резултат. И двамата говорят общи приказки и акцентират върху желание за добросъседство съгласно условията на договора от 2017 г. Захариева потвърждава, че държим на този договор, който обществото ни все по-често нарича прибързан и подписан под натиск от новия голям брат заради негов интерес от незабавно приемане на РСМ в НАТО. Което е обявена стратегическа цел на управляващи и опозиция в Скопие. Народите обикновено не се питат по такива въпроси.

РСМ вече е 30-ият член на алианса и само преди дни делегация начело със Зоран Заев бе в централата на НАТО за разговори, на които у нас не се обърна кой знае какво внимание. За срещата Захариева-Османи също няма много информация, а това на дипломатически език означава, че наистина няма добри новини. Разбирателството се отлага. Отлага се, но в деня на официален празник на РСМ Зоран Заев заявява, че "ние сме македонци, които говорят македонски едик" и че "направеното от Захариева предложение нито е добросъседско, нито братско, а още по-малко европейско". Разчитал на "позицията на премиера Борисов - мой приятел и брат". Без да се знае конкретно какво е предложила Захариева, може да се предположи, че в ден като 11 октомври, който е обявен за 

Ден на народно въстание

срещу "окупацията", няма какво друго да се твърди в Скопие, освен че "Македония има своя собствена история". Няма значение, че "окупацията" също е въпрос, съгласуван с прословутия договор. А самото "въстание", за което в Скопие казват, че поставило "начало на партизанска война" срещу "окупатора Бугария", всъщност е убийство в Прилеп от един местен гражданин на местен стражар пред кметството. Да не говорим що за окупация е посрещането масово с цветя и възторжени викове на българската армия и цар при влизането в повечето селища на Повардарието по време на войната. И досега в Охрид възрастни охридчани питат "какво прави нашето царче", но някак оглеждайки се. 

На 23 октомври в РСМ ще се чества и Ден на македонската революционна борба, защото тогава през 1893 г. в Солун е създадена ВМОРО, впоследствие ВМРО, за което съвместната комисия съгласно условията на договора за добросъседство още не се е произнесла. Тя се препъна преди година с различни становища по въпроса "чий е Гоце Делчев".

Гоце Делчев разпали спорове, емоциии без мяра, но не той е същността на проблемите. Комисията не заседава вече година и официалните причини са избори, КОВИД-19 и заетост на членовете й от страна на Скопие. Но и обявеното вече ново заседание е в стил протакане и печелене на време. Тя трябва да заседава на 15-16 този месец, но няма съгласуван дневен ред, а само искане от представителите на Скопие "първият ден да се посвети на технически въпроси". Това в ситуация, когато повечето медии в РСМ пишат "България си вкара автогол", "българското вето издиша" и дори "пряк шамар от Брюксел" - заради приетата в ЕП резолюция относно върховенството на закона в България. Визира се темата ОМО "Илинден".

България не от вчера е в обяснителен режим за отношенията с "най-романтичната страница от нашата история". Когато открито ни се казва, че "заплахата за вето бе поръсена с пепел", това означава ни повече, ни по-малко, че РСМ е убедена, че София отново няма да покаже характер и ще се съобрази с натиска от съюзници, които имат свои стратегии и интереси на Балканите. Ще подкрепи заседанието и решенията на първата междуправителствена конференция на РСМ с ЕС през декември. Дали, след като самият Заев нещо е разколебан и едва ли не подготвя обществото в Повардарието, че може и да има друго развитие, ако не се намеси лично българският премиер? Нещо, за което го призовават и някои в България, известни като "хора за влияние". Изрично и дебело трябва да се подчертае, че сме за интеграцията на братята в ЕС, първи ги признахме за независими, за да не си ги поделят други в годините на разпад на бивша СФРЮ, искаме общо европейско бъдеще, но все пак имаме достойнство като вековна държава, имаме чест, отвоювана в кървави битки с врагове, имаме обща история и предци, които са си дали живота за тази наша кауза Македония - една от малкото, обединили народ и държава. Каквото и да са си наумили в Повардарието, ние говорим на един и същ език и гражданите ни се разбират без услужливо натрапвани преводачи. Смешно е да се слуша режисьор от Скопие, който ни говори на английски, за да остане "политически коректен" и да не го порицават "началниците".

Дилемата пред управляващите ни е ясна, но не е ясно 

дали ще издържат последния изпит

който е и шанс да съхранят самочувствието на българите, да няма последствия за националната памет и за тях самите като властващи. Неслучайно се появиха и онези "хора за влияние", които с нарочно писмо оспорват нивото на българските историци, участници в съвместната комисия, говорят за "ново историческо мислене за Северна Македония", оспорват дори броя на жертвите в периода на обезбългаряване след Втората световна война по време на управлението на Тито в бивша СФРЮ и упрекват в липса на мислене в посока  "европейските ценности". Онези ценности, в които самите европейци вече трудно вярват. Но ние не сме се отказали от тях и последователно отстояваме приоритетите им.

Всяко външнополитическо действие е съобразено с решения на Брюксел, дори и да не съвпада с наши интереси. Но това писмо, адресирано до незнайно кого, е в отговор на меморандум, внесен в ЕС по изграден вече навик от управляващите ни в 61-та минута, за да се запознаят евродепутатите с нашите условия за подкрепа на започване на присъединителния процес на РСМ, за което има решение от март. Дали ще ни разберат е друг въпрос, но се активираха страни и лица, които имат други виждания.

В Скопие се похвалиха, че речите и докладът за напредъка на РСМ по пътя към ЕС са преведени на "македонски език" и Европа вече е решила този проблем. София явно не е успяла да се поучи от горчивия опит на миналото, не е проучила в детайли как Гърция наложи своите интереси в Преспанския договор, подготвян 20 години от нейна страна, дори чрез наложено "вето" за членство в НАТО. И сега Гърция отчита не само свалянето на табелите от паметниците в РСМ, които всъщност са гръцки, не само приветства преименуването на улици и площади съгласно нейните настоявания, но гръцкият бизнес разширява мащаби в северния съсед и магистралата Белград-Скопие-Солун-Атина не е мираж. Скопие даже настоява, че Преспанският договор е решил въпроса с т.нар. македонски език, нацията и идентичността на РСМ срещу смяната на името на държавата. Това като аргумент към София, която отказа присъствие при преговорите от Преспа.

Дано поне новото име на Повардарието не ни изиграе лоша шега в бъдеще, да не се оправдаваме пак, както сега за ОМО "Илинден". Въпрос, който е подписан в договора от 2017 г. - Скопие да няма претенции за т.нар. македонско малцинство у нас. Имаме решение и на Конституционния съд. Да се чуди човек как сами си причиняваме проблеми и после се объркваме при решаването им. Всеки си сърба попарата. Но ако е компромисно решението, дано поне не е горчива чаша, защото този път народът няма да я приеме. Това е Македония, а там е кръвта на дедите ни.

Детските надбавки - само предизборно

автор:Дума

visibility 757

/ брой: 202

Ремонтът на жилище може да спести до 200 лв. от налога

автор:Дума

visibility 407

/ брой: 202

Държавата ще покрие част от данъка на таксиджиите

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 202

Кирил Ананиев очаква 3% спад на БВП

автор:Дума

visibility 440

/ брой: 201

Словакия въвежда пълна карантина за три седмици

автор:Дума

visibility 27

За едни хранилка, за други - бесилка

автор:Павлета Давидова

visibility 691

/ брой: 202

България се кълчи на американския пилон

автор:Юри Михалков

visibility 1020

/ брой: 202

Изборите в Северен Кипър и геополитиката

автор:Зорница Илиева

visibility 456

/ брой: 202

Датата

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ