МОСВ контролира изпълнението на целите по управление на отпадъците извън ценовите параметри на дейностите

Информация, разпространена в медиите, че предстои операторите по оползотворяване на отпадъци да повишат „продуктовата такса“ на стоките от електрическо и електронно оборудване, провокира сред обществото очакване и настояване МОСВ да се идентифицира с този проблем.

МОСВ не е институцията, която може да вземе отношение по ценообразуващите мерки, тъй като лицензионните възнаграждения се определят от всяка отделна организация по оползотворяване в зависимост от необходимите разходи за изпълнение на нормативно определените им задължения. Търговските отношения между организациите по оползотворяване на отпадъци и техните членове са частноправни, както и финансовите договорки между отделните страни.

Съгласно законовите изисквания, производителите и лицата, които пускат на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (МРО), поемат финансовата отговорност за управлението на отпадъците от тези продукти. Финансовата отговорност се изпълнява със заплащане от страна на задължените лица на продуктова такса към ПУДООС. Съществува и алтернатива - законова възможност тези задължения да се изпълнят и чрез колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване (ООп), или индивидуално, при което изискването за заплащане на продуктова такса към ПУДООС отпада. Законодателството не ограничава по никакъв начин възможността на задълженото лице само да решава как да изпълни своите ангажименти, свързани с грижата за „бъдещия“ отпадък.

Ангажимент на МОСВ е да осъществи максимален, системен и ефективен контрол на дейността за екологосъобразното изпълнение на националните цели от задължените лица, без значение какви са ценовите параметри на дейностите. От 2012 г. до сега се наблюдава и експлозивен ръст на обемите пуснато на пазара електрическо и електронно оборудване, което води до драстично увеличение на целите за събиране и рециклиране.

Внушенията за „огромен скок“ в цените на продуктовите такси, оттам и на електрическите уреди, са неоснователни.  Впечатляващо е да се заяви как „се задава  900% -ов  скок в цената на продуктова такса за електрически уреди“, но удобно се спестява символичният настоящ размер на тази такса. Размерът на продуктовата такса в нашето законодателство не е променян от 2008 г. Българските „екотакси“, всъщност лицензионни възнаграждения, заплащани към организации по оползотворяване, които да послужат за изпълнение на националните ни цели по управление на отпадъците, в сегмента на ел. уредите са най-ниските в сравнение с останалите европейски страни. Те са до десет пъти по-ниски от таксите в Германия и Австрия, както и от таксите в Румъния.

Появилото се предложение държавата да намали тарифите на ПУДООС за продуктовата такса и така да се постигне краткотраен ефект на „невдигане“ таксите на операторите, е некоректно. По своята същност това би било неправомерен опит за своеобразна държавна намеса и дотация за частния бизнес в сектора. 

Неточно е и внушението, че увеличението на размера на тези „екотакси“ директно ще се калкулира в крайната цена за потребителя. Това е екологично мотивирана добавка в цената на продукта, чиято цел е стимулиране на по-екологично производство и внос, с по-малко тегло на продукта, както и възможност част от това поскъпване да бъде за сметка на фирмените печалби.

Основната мисия на МОСВ е да изпълни националните цели за събиране и оползотворяване на излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване и с това да ограничи изхвърлянето на битова техника на нерегламентирани места. Каквото и да произвеждаме и внасяме и каквито и да са потребностите в бита и бизнеса, в началото и в края на тези процеси и стандарти неизменно стои финансовият ангажимент за справяне с отпадъка.