Дигиталната икономика ражда свой пролетариат

Опашките пред лекарските кабинети в поликлиниките (днешните ДКЦ) до 10-ина години може да са история, защото диагнозата ви може да бъде поставена от... мрежов лекар онлайн. Разбира се, в развитите страни. Това е професия, която ще получи развитие в следващите 10-15 години, прогнозират експерти по пазара на труда. Но, за да стане човек мрежов лекар, трябва да изучи първо медицина.
Край на наднорменото тегло! На професията на молекулярния диетолог също се възлагат големи надежди. Той ще прави генетически анализи, ще изучава индивидуалните физиологични особености и ще да назначава индивидуална диета. 
Работата на цифровия лингвист ще е да "научи" компютъра да "говори" и "възприема" казаното от човека. Благодарение на хората с тази професия очаква се машината да стане по-точна, търсенето в нея - по-бързо, и пр.
Да не забравим и за професиите на проектантите на 3D печат в строителството, на домашните роботи (това май е мечта от времето на Пепеляшка) или третьора по майнд-фитнес (нещо като умствен фитнес). Между другото по всички тези и подобни професии от години се предлага обучение в руските технически университети. В резултат на

IV индустриална революция

в близките години ще се появят немалко нови професии. Известно е, че индустриалните революции се основават на научно-технически открития и качествени скокове в развитието на технологиите и производството. От учебниците по история знаем, че първата е на парния двигател, втората е на електрификацията и масовото производство. Колцина от нас допреди 20-25 години са допускали какъв потенциал крие компютърът и глобалната мрежа? И докато цъкахме с език и се чудехме на това явление, дойде ред на четвъртата - дигиталната революция, при която развитието на информационните технологии, съчетани с роботизацията, автоматизацията, интернет, 3D принтирането, безпилотните коли, а в областта на отбраната и борбата с тероризма - дроновете, безпилотните самолети, кибернетичните оръжия и т.н. материализираха и най-смелите мечти на човечеството.
Всичко това ще продължи да променя и без това променящите се през последните 10 години

модели на заетост

И в момента в света едва на 1 от 4 работни места се работи на пълен работен ден и постоянен трудов договор. А променящият се характер на работните места увеличава риска от трайно намаляване търсенето на работна ръка в глобален мащаб. Една от причините е, че производствените и оперативните дейности се оптимизират, автоматизацията на процесите улеснява компаниите, но и поражда сериозни предизвикателства пред пазара на труда. Председателят на СИФ Клаус Шваб описва новата индустриална революция така: "Тя предизвиква силно замъгляване, сливане на линиите между физическата, дигиталната и биологичната сфера".
Българинът все още подхожда със скептицизъм, но близкото бъдеще може да се характеризира с няколко думи:

Всичко под наем в интернет

Например вече сайтове като Airbnb (предлага 250 хил. стаи за спане в 30 хил. града в 192 страни) или RelayRides и SnapGoods свързват собственици и наематели, смартфони с джипиес позволяват на хората да открият най-близко паркираната кола за отдаване под наем, онлайн системи за разплащане управляват сметките. Стаи за нощувка или кола под наем са типичните примери, но вече човек може да наеме къмпинг място в Швеция, полянка за пикник в Австралия или перална машина във Франция. Само потребителският пазар "peer-to-peer" (от потребител на потребител) надхвърля 26 млрд. долара.

Споделената икономика

обаче има много по-широк обхват и не касае само отделни индивиди. Фирми използват модела за наемане на офис помещения и временно свободни производствени машини. Споделената икономика е като онлайн пазаруването, което започва в Америка преди 15 години, а у нас навлиза от няколко години. Разбира се, зависи доколко търговецът си е спечелил доверието на клиентите. След като човек направи 1-2 успешни покупки, вече се чувства сигурен. И у нас вече има сайтове за продажба от потребител на потребител. Това може да се случи и със споделената икономика, която също предоставя нови възможности за развитие на предприятията. Но несигурността трудно може да бъде "изчистена", докато не бъде регулирана от закон. А и доколко подобни търговски взаимоотношения конкурират нерегламентирано установените от векове търговски правила? Например в Амстердам служители използват обяви в Airbnb за проследяване на нелицензирани хотели. В някои американски градове, "peer-to-peer" таксиметровите услуги били забранени след лобиране от традиционните таксиметрови фирми. Необходимо е някои правила да бъдат актуализирани, за да се защитят потребителите от посегателства и от "старите", и от "новите" търговци, които помежду си са в конкуренция, която може да премине във "война". Но потребителят не бива да е жертвата.
Нещата имат и друга страна. Работникът. Заедно с IV индустриална революция идва времето на

икономиката на платформите

Например при търсенето на виртуален помощник за административна дейност, секретарска работа или за въвеждане на данни в американския сайт Upwork излиза резултат от над 9100 кандидати от 40 страни, които предлагат услугите си. Това са работници от САЩ, Канада, Франция, Белгия, Великобритания, Холандия, Бразилия, Китай, Русия, Индия, Бангладеш, Пакистан, Кения. За труда си те искат 3,3 долара на час. И нагоре, разбира се. Но по-малко от 3/4 от тези работници предлагат услугите си за по-малко от 10 долара на час, 24% работят за между 10 и 30 долара, само 1.7% между 30 и 60 долара и едва 0,24% за над 60 долара на час. Това са предлагащите специализирани услуги, като извличане на данни, професионално консултиране, бизнес преподаване и пр. Upwork не се самоопределя като работодател, а като "онлайн работно място за света", и "платформа за най-големите компании, които да наемат и да работят с най-талантливите световни независими специалисти". През декември 2015 г. платформата има над 10 млн. регистрирани (колкото е цялото население на Белгия) на свободна практика, готови да се заемат с работа при поискване, а регистрираните работодатели са повече от половината население на България - над 4 млн. Тези платформи също така могат да създават форма на

виртуална трудова миграция

Но не си мислете, че дигиталната икономика ни пренася в света на научната фантастика. Хората, които предлагат работната си сила в тях, всъщност нямат социална сигурност. Платформите са без юридически или социално осигурителни отговорности, категорични са експертите от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Оттам като пример за радикално опростяване на трудовите правоотношения дават Upwork. "Публикувате вашия проект, избирате от най-добрите, които да работят по осъществяването му. Под наем и лесно сътрудничество, плащате само за одобрената работа". Същата логика се прилага и в Uber (един от най-големите доставчици на транспорти услуги в света, без да притежава парк от превозни средства), където не съществува никаква форма на договор за работа и за доставчиците на услуги. На водачите се плаща, само когато работят и те са отговорни за собствените си пенсии и здравни вноски. Сиреч рисковете, поемани в миналото от фирмите, сега се пренасят върху физическите лица. Тези компании се концентрират върху основната си дейност, която се състои в свързването на търсенето и предлагането и се отказват от всички други отговорности и ангажименти, казват от КНСБ. Платформите създават

паралелен пазар на труда

който е ултрагъвкав - заетостта не се определя от каквато и да е било форма на договор, вече не съществува нито трудов договор, нито стандартна заплата или регламенти за работно време и стандарти, свързани с работно място, обучение, достъп до синдикати или колективни действия. Работникът или по-скоро "партньорът", принадлежащ към тази виртуална общност, е оставен да се самоуправлява въз основа на договор за самостоятелна заетост, собствена социална защита (безработица, пенсия, професионална болест), здраве и безопасност при работа. От синдиката поставят въпроса дали доставчиците на дигитални услуги на платформи наистина са самостоятелно наети или работят на подчиненост, или има зависимост от дружеството или платформата? Имат ли право да откажат дадена задача? При изчисляването на заплащането им взема ли се предвид фактът, че използват и поддържат собствено оборудване, сами плащат застраховката си, плащат вноските си за социално осигуряване, нямат право на компенсации в случай на заболяване или злополука? През 2015 г. в САЩ започна колективен иск срещу Uber от работниците като служители на компанията, а не като самоосигуряващи се. Тяхното искане е за придобиване на право на социална закрила, която обикновено се осигурява от вноски на работодателя. Според адвокатите на тези работници Uber контролира твърде много аспекти от правата на водачите. Делото е в ход и ярко отразява напрежението и конфликта между "бизнес модела" и "социалния ангажимент".
Дигитализацията води до разкриване на незащитени работни места, категорични са от КНСБ и отсега работят над промени в законодателството, за да са ясни работното време, заплащането на труда, осигуровките на работещите в платформа.


Мениджърите на космотуризма не са просто рециклиран вариант на съвременните екскурзоводи. Те трябва да са сериозно на "ти" с космическите специалности, а към тези им задълбочени познания се добавя и умението да общуват с хора