Диалозите на романтика в изложбата на Петко Петков в музея "Георги Велчев"

Една изложба, подготвяна специално за пространството на зала "Ателие Георги Велчев" на Художествения музей "Георги Велчев" във Варна, е отворена за посещение от 1 април, научи ДУМА от Нина Локмаджиева. Показани са най-новите работи акварел на свързания с Варна художник Петко Петков, известен на ценителите и като Петко Ломски. Един от малкото художници на актуалната българска артистична сцена, който е изкушен основно от човешкото лице, доказан колорист, Петко Петков е изпратил от Лом за изложбата произведения, рисувани през тази зима - в последните три-четири месеца. Работите нямат специални названия, авторът казва, че темата може би е "Диалози", защото повечето акварели са лица, доближени едно към друго. "Поводът е не толкова театралният диалог, признава той, колкото пластическите и цветовите решения. Самите сцени, които изглеждат малко театрални, за мен са повод за пластически решения и са различни състояния на романтизъм. Това е важното, а не самият театрален диалог."

Познавачите веднага ще разпознаят експресивния колористичен жест на Петко Ломски в израженията на тези деформирани, фрагментирани лица, които винаги са докоснати от полъха на изменчивостта, винаги са движени от нещо смътно и деликатно и излъчват едва доловим аромат на мистичност.

За идеята си за тази изложба Петко Петков споделя: "Обичам акварела, защото той изважда от мен най-фините усещания за света, за материята и за изкуството. Когато работя с маслени бои е по-друго, защото има един момент на преборване на самия материал, който е малко по-груб, докато акварелът е много тънка, фина история и за да го направиш, трябва първо да си настроиш душата. Изисква личностна медитация, индивидуална, и тази медитация с времето е станала част от професионализма. По такъв начин и аз изчиствам душата си, погледа си. Работата с акварела е вид духовен катарзис - всяко пипане трябва да е много внимателно премислено, пресметнато, почувствано, да е сложено отведнъж, защото след това няма оправяне. При маслото е по-друг процесът - понякога при маслото много обработвам - правя преходи, махам, започвам отначало..., оставям само първите мазки и почвам пак. Докато при акварела трябва много внимателно, въпреки че и него го работя сложно. Малко от акварелите ми са направени на прима, повечето от тях започвам по един начин, после мокря хартията, преминавам в мокро в мокро, но също ги обработвам, както маслото. Други пък се случват съвсем на прима - така че, опитвам се по различен начин да подхождам в акварела - по различен начин да тръгвам и да завършвам една работа. Някои са работени дълго, други са направени на един дъх. Това е работният ми процес. Но най-важното в него за мен е пречистване - катарзисът. Смятам, че всеки има у себе си някаква романтика към света, важно е да я развиеш. Акварелът ми помага да стана за известно време романтик. Бездруго не съм много социален като човек, малко затворен съм, така че тази романтика я поддържам за по-дълго време. Но акварелът определено ми помага да уловя някои деликатни усещания, което е хубаво. Може би това е някаква връзка с космическия разум."

Петко Петков - Петко Ломски, е роден през 1958 г. в Лом. Завършва Художествената гимназия "Илия Петров" в София, а след това и Националната художествена академия при проф. Иван Кирков със специалност "Живопис". Участва в много общи национални и регионални изложби. Има над 10 самостоятелни изложби във Варна. Негови картини са притежание на Националната художествена галерия в София, на Софийската градска художествена галерия, на държавни и частни галерии в България, както и на частни колекции във Франция, Швейцария, Германия, САЩ, Италия.

Изложбата на Петко Петков е отворена за посещения до 24 април.