Диагноза

Новината, че все още не е ясно дали ще има по-високи пенсии от 1 юли т. г., вече не е новина. Това е диагноза за късата памет на управниците ни, за редовното разминаване между казано и свършено, което вирее ненаказано и осигурява финансов комфорт на властимащите. Комфорт, който излиза през носа на онези, които вече едва свързват двата края. А те са 90 на сто от българите, които луднаха от мизерията. Не че вместо с минималните 136 лв. като станат 145 лв., както обещаваха от правителството, пенсионерите ще цъфнат и вържат, но дори и тези 9 лв. (30 млн. лв. общо) се свидят на уж социалния кабинет на ГЕРБ. Откъдето не се посвениха да вземат своя пай за "отличници" - бонусите за стотина милиона от държавния бюджет. Във време, когато работещите имат да получават неизплатени милиарди левове, и когато от ОЦК - Кърджали, вече 42 дни протестират за парите си, с които всеки работник храни поне още трима. Но и това не било работа на правителството. Заплатите не са негова работа, пенсиите - също, детските, майчинските - и те.
Извинете, каква тогава е работата на правителството? Грижата за приходите? Но и тази грижа напомня одирането на три кожи от вече одраното стадо... А пустите приходи, разчетени и пресметнати, когато кабинетът ни обещаваше светло бъдеще, все ги няма. И когато уж всичко се прави като бариера срещу рецесиите, кризите и въобще международното положение, България все е в окото на бурята. А управляващите така и не могат да кажат какво и как ще съберат, камо ли да мислят за разходи, които да дадат поне глътка въздух на хората. Бедни народе, язък ти за премиера, дето си го избра да работи срещу ближния си.