ДЕЗОДОРАНТИТЕ ВЪРХУ ИСТОРИЯТА 2

Ако загине справедливостта, човешкия живот няма да има вече никаква стойност.
Имануил Кант (1724-1804 г.) - немски философ, родоначалник на немския класически идеализъм

Продължение от вчерашния брой
 
Според Хасан ал-Банна, един от основоположниците на създаденото през 1928 г. движение "Мюсюлмански братя", наподобяването на Запада и подмяната на законите, дадени от Бога, със закони, внесени от Запад и създадени от хората, са отровили мюсюлманското общество. Като иска привеждане на всички аспекти на обществения живот в съответствие с ислямските ценности, Хасан ал-Банна отстоява ислямския постулат, че държавата и религията са неделими. Затова и настоява за реформа на политическата система в страната, предлагайки на нейните лидери да въведат в Египет законите на шариата. От своя страна Сейид Кутб заема радикална позиция и обявява религиозна война на държавата. Наблюденията му по време на неговото пребиваване в САЩ са го убедили в неизбежния разпад на западната цивилизация. Според Сейид Кутб привързаността на американците към материалните ценности, техният прагматизъм и повърхностна религиозност ги превръщали в материално тяло, лишено от душа и духовно начало. Техният гений в това, което се отнася до промишлеността и управлението, бил съпроводен с духовна и етична примитивност. Съгласно разбиранията на Сейид Кутб, изложени в написаната от него по време на пребиваването му в затвора като член на ръководството на "Мюсюлмански братя" книга "Жалони по пътя", ислямът трябва да стане господстваща идеология: "Ако ние искаме ислямът да стане оръдие на спасението, той трябва да управлява. Трябва да бъде разбрано, че нашата религия не е дошла за това, за да обитава в храмовете и да остава само в сърцата на хората,

 тя е дошла, за да управлява

за да създава напредничаво и съвършено общество в съответствие със своите понятия за живота, и не просто по пътя на призивите и наставленията, но по пътя на пряко установяване на обществения строй и създаване на свои закони".
Съвременният свят, според твърденията на мнозина политици и учени, се формира под влиянието на глобализацията, т.е. на процеса на насаждане, възприемане, вкореняване на създадените на Запад средства за комуникации, компютърни техники, културни образи и присъщите им форми на потребителска култура, краен индивидуализъм, идеята за социален инженеринг във вид на демокрация, свобода на личността, открито общество, върховенство на закона и правата на личността над държавните и обществените интереси. Като позитивни последствия от този процес преди всичко изпъква възможността за приобщаване към техническите и технологичните постижения на западния свят, възползването от резултатите на неговите научни открития, усвояването на неговата демократична култура, приемането на толерантността като норма на поведение. Логически следваше, че глобализацията би трябвало да учреди този единен унифициран порядък, който поне съответства на глобализма.
В реалността обаче е налице друга ситуация.

Расте нестабилността в отношенията между държавите и народите

глобални мащаби придобиват междукултурните и междуцивилизационните противоречия, проявявани както в индивидуалните, така и в груповите съзнания. Тези процеси водят до фрагментаризация на света, което нагледно е демонстрирано от противостоенето на западната цивилизация и радикализиращия се ислямски свят. Хаосът започва да преобладава над икономическия, културен и социален живот, обхващайки все нови и нови държави и региони на земното кълбо.
Но тези явления всъщност са на повърхността. А в дълбините действа и предпоставя повърхностната картина победилото в световен мащаб лихварство, монетаризмът по същество. И той не само изисква, но и неумолимо налага преразглеждането на самите основи на човешката култура - отказът от всички традиционни задръжки и противотежести, посредством които всяко общество се е защищавало от агресията на финансовия капитал. Всички предишни морални добродетели, култивирани от човечеството в продължение на цялата му история, вече са подложени не само на съмнения, но и на отхвърляне, понеже възпрепятстват пълното тържество на стоковия обмен. Западната либерална цивилизация премина през етапа на пазарната икономика и навлезе в стадия на пазарното общество. По този начин глобализацията отправя предизвикателство както към установения в продължение на столетия световен ред, така и към традиционните ценности.
Там, в бившите колонии с преобладаващо или поне значително мюсюлманско население, проглобализационните агенти налагат парадигмата, че постколониализмът се идентифицира с епохалния и невъзвратим завършек на колониализма. Но това внушение на глобалистите за по-добър и сплотен световен ред целенасочено пропуска да отчете както разделение между и в рамките на съвременните общества, така и игнорира проблемите на "неоколониализма" - появили се с транснационалните корпорации и международното разделение на труда, което обвързва

капитала на Първия свят с пазара на труда в Третия свят

и неговата многостранна експлоатация.
Когато се разглеждат актовете на насилие в държави от Европа, Африка, Азия, както и в САЩ, предприети като индоктринирани действия на радикалния политически ислям, то е налице сблъсък на ценностни системи, конфликт между конкуриращи се универсални визии за света. Явление, което Западът се опитва да неглижира, за да избегне идентификацията за обективните предпоставки на конфликта. Етикетирането на актовете на насилие като "тероризъм" е неточно и подвеждащо. Всъщност се води асиметрична война между определени идеологии. От едната страна са въоръжените сили, службите за сигурност, икономическият потенциал на всички държавни институции на западните страни, с мощната им медийна и информационна подкрепа, а от друга страна са "Ислямска държава", "Ал Кайда" и още стотина обявени от ООН за терористични организации. На сцената има двама воюващи актьори - западната цивилизация с военно-техническия си, културен и духовен потенциал, и ислямската цивилизация с увеличаващия се конгломерат на всестранен радикален политически ислям, който търси своите корени в ислямския фундаментализъм.
Ако сравним настоящата ситуация с проявите на радикални идеологии от миналото, независимо дали се отнася до организации, които се основават на расистки убеждения за превъзходство на бялата раса, като например "Ку-клукс-клан" в САЩ, или сепаратистки организации като ЕТА в Испания, или с крайно лява ориентация ("Червените бригади" в Италия), както и радикални дясноориентирани формирования като "Ордине нуово", "Ордине неро" и "Авангуардиа национале" в Италия, то те са били изцяло светски и поради това с преходен характер. Докато проблемът понастоящем израства на основата на

комплексна и дълбока радикализация на една от световните религии

и развитието на неговото политическо радикално крило, чиито цели са дългосрочни и се подкрепят от много хора по света. Именно върху тази територия е разковничето за стратегическото решение на проблема. Както справедливо отбелязва видният немски философ Юрген Хабермас: "Универсалистките претенции за общозначимост, които Западът свързва със своите базисни политически ценности, тоест с процеса на демократично самоопределяне, списъка с правата на човека, не трябва да бъдат бъркани с имперските амбиции - като че ли формата на политическия живот и културата на една, макар и най-старата (съвременна - б.а.) демокрация се явява пример за всички общества".
Как да бъде решен проблемът с насилието, упражнявано на основата на радикален политически ислям върху територията на евроатлантическата цивилизация?
За да бъде отговорено правилно на този въпрос, е необходим анализ кои от страните, споделящи ценностите на либералната доктрина, не са били обект на религиозно насилие с ислямски генезис. В тази група са Канада, Австралия, Нова Зеландия, Швейцария, държави от Северна Европа. И именно тези са нациите, които в исторически план не са обременени от престъпна империалистическа политика спрямо мохамеданския свят.
Ето защо единствената възможност, съществуваща в реалността, за редуциране на враждебния потенциал на оксидентализма - омразата към Запада у мюсюлманската цивилизация, е да бъдат компенсирани щетите, нанесени му от империализма както по време на колониалния период, така и през годините на постколониализма, продължаващи да бъдат нанасяни и понастоящем.
И ако емоционалните щети не биха могли да бъдат обезвъзмездени, то поне в икономически план е наложително да бъде предприет пакет от мерки в размер на стотици, може би хиляди милиарди долари. Но не като инвестиции, от които печалбите отново да потичат към бившите колониални метрополии, към "неоколониалния" монстър Съединените щати или към балансите на транснационалните корпорации. А

инвестиции, които да бъдат безвъзмездни

придружени със съответното научно-техническо съдействие. Връщане на дълг. Крайният резултат от изминаването на различните етични етапи в процеса "съжаление - разкаяние - покаяние - изкупление" от страна на историческите субекти, в чиито досиета графите "колониализъм" и "неоколониализъм" са обагрени с кръвта не на стотици или хиляди, а на милиони невинни жертви.
Като държава, чието минало не е обременено с колониални или неоколониални инвазии, в интерес на България е да заеме адекватна външнополитическа позиция, без да се поддава на автоматизма от членството си в Европейския съюз или като латерна да преповтаря идеологеми, суфлирани откъм отвъд Атлантическия океан. Понеже проблемът е генериран от наличието на исторически несправедливости, в чиято реализация ние - българите, нямаме никакво участие.
Друг вид опити биха били не повече от пръскане с дезодоранти върху вонящите миазми на Историята.
                         Край

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.