Дежурни луди

Пролет пукна, ние не. Напук на всякакви зими и управляващи българите продължават да съществуват, кретат и живуркат, но не и да си живеят живота. Отрудени, мрачни и тъжни физиономии се разминават по улиците, без да помислят за другиго, освен за себе си. Животът им е достатъчно тежък, че да се затормозяват и с чуждото нещастие.
През февруари се случи нещо почти невероятно - спящите се събудиха и излязоха на протест. Но бяха спали толкова дълго, че не знаеха какво точно да правят, за да постигнат лелеяната и клиширано-мечтана Промяна. И потърсиха новите месии, тези, които бяха готови да покажат лицата си и буквално да крещят искания до прегракване. В България сме свикнали да наричаме смелите луди. Сигурно защото е по-лесно да се мълчи безропотно - преклонена главица сабя не я сече. Все пак хората поискаха промяна, намериха се и смелчаци да говорят от името на мнозинството.
Изведнъж обаче медиите започнаха да ни замерят с ексцентрични образи. Явно някой има интерес да ни убеди, че има нещо сбъркано в протестите, в идеята за промяна. А телевизиите, за да подсилят това усещане, започнаха да канят в студиата си шарени, крещящи и странни лица.
Може и грубо да звучи, но държавата ни е пълна с "дежурни луди". Те винаги ще излязат на протест, без значение за какво. Знайни са имената и на тези, които ще драпат със зъби и нокти за своята минутка слава. Стари познайници са и съветниците за всичко.
Кому е нужно ефирът да прелива от лица със съмнителна ментална стабилност? Кого радва упоритото налагане на ексцентрични търсачи на слава? Нима няма знаещи, интелигентни и уравновесени хора, които да изразят тезите си в ефир? Толкова ли е важно мними пророци на Тангра като Йоло Денев или неизвестни врачки да чертаят конфигурациите на бъдещия парламент? Луд на шарено се радва. Но кой е лудият - зрителят, който трябва да търпи странните образи, или тези, които се опитват да му ги натрапят?