Дежа вю

България е в дъното на поредна класация. Нищо ново, ще речете. Да сме първенци в негативни класации, се превърна в ежедневие. Това, че богатите страни от Северна Европа са най-щастливите в света, не е изненада, макар щастието да не се измерва само с обема на портфейла. Най-бедни сме в ЕС, най сме и нещастни. Съвсем логично индексът ни на щастие, според изследване за периода 2010-2012 г., е доста нисък и ни нарежда на 144 място сред 156 страни в света.
Ние много добре си знаем на какъв хал сме и колко доволни от живота си се чувстваме. По-лошото в случая обаче не е мястото ни в класацията. По-трагичното е, че жителите на Афганистан, Йемен и Ирак - страни, в които почти непрекъснато атентати вземат невинни жертви, се чувстват по-щастливи от нас. Това вече си е повод за сериозна тревога. Дори жителите на Зимбабве,  страната, която преживя инфлация от 231 млн. % за една година, се чувстват по-благополучни, по-доволни от живота си и се нареждат на 103 място.
Да не се чудим после защо броят на хората, напускащи страната в търсене на благополучие, се увеличава стремглаво...
Преди известно време друга класация - за най-добрия град за живеене, постави ЕВРОПЕЙСКАТА ни столица редом до Дамаск, Триполи и Кайро - все градове, арена на бойни действия. София се нареди сред градовете, в които качеството на живот най-бързо се е влошавало през последните 5 години. Няма смисъл да коментираме хвалбите и амбициите на градоначалниците...
И да се възмущаваме колко абсурдно е това, смисъл няма. Фактите са си факти. Всяка следваща класация най-ясно показва развитието ни и грижата на управниците за благополучието ни.
Нека не бъдем докрай песимисти. В сравнение с предишния доклад сме мръднали малко нагоре - тогава сме били на 147 място. Възлагаме големи надежди - знаете на кого, в следващата класация индексът ни на щастие да се повиши.