Действия на омразата

Любомир КЮЧУКОВ

Отношенията между България и РСМ са на възможно най-ниското ниво и това е може би единственото нещо, по което двете страни са съгласни. Имаме ситуация, при която двама министри в продължение на цяла седмица се опитват да предотвратят физически сблъсъци, слава Богу, до това не се стигна. Но вече не мисля, че говорим за език на омразата, а за действия на омразата, за самата омраза.
Имаме ситуация, при която на практика близо половината на населението на нашата съседка смята България за враг и ако говорим какво се промени, за да се стигне дотук - промени се българската външна политика.
От едната страна имаме целенасочена, дългосрочна политика на конфронтация и разграничаване, защото македонизмът се стреми да постигне именно това - да издигне бариери. И когато към този стремеж се добави политиката на блокиране, процесите започват да текат еднопосочно.
Това, че те не са прави за историята, не означава, че ние действаме умно в политиката. Българската дипломация като цяло успя да извади българската политика от едно много неуютно състояние, в което се намираше - сериозна изолация в ЕС. Когато представихме нещата в полето на правата на човека, тогава станахме по-разбираеми и получихме подкрепа. Това е, върху което и в момента се акцентира - правата на българските граждани, което е съвсем основателно.  
Френското предложение прехвърли топката в полето на Скопие. Това, че те нищо не правят, не е проблем вече на България. Оттук нататък е проблем на тяхното кандидатстване в ЕС. Докато не се промени Конституцията на РСМ, те реално не могат да започнат преговорите.
И още нещо - на всеки един етап от преговорите България има своите инструменти да спре и да върне процеса, за да могат да се изпълнят необходимите условия. Това го имаше и преди, има го и сега.

БНТ, със съкращения