Девет месеца

Преди близо девет месеца бе сформиран Националният оперативен щаб за борба с КОВИД-19. От цялото название само борбата липсва. Така и не се намери време за организиране на системата, а властта така и не чу здравните експерти. Днес въпросите са много. 

Защо властта продължава да праща различни сигнали и наостря пациенти срещу медици и срещу здравната система?

Защо никой не пожела да чуе цяло лято исканията на личните лекари да издават направления за PCR? Защо за девет месеца не бе уредена адекватна на XXI век система за известяване на карантина?

Защо никой не се погрижи за подсилване на екипите на РЗИ, а сега там шепата специалисти се разболяват и излизат от строя? Защо не бяха подготвени допълнително медицински специалисти за работа в епидемична обстановка? Защо все повече и повече медици "горят" в заразата? 

Защо изнервените и побъркани от недообмислени разпореждания медицински служители са оставени без сили да обслужват пациентите си? Защо спешните екипи са принуждавани да обикалят със заразени пациенти в тежко състояние от болница в болница, докато бъдат приети? Защо не са внедрени съвременни методи на обезпаразитяване на линейки и на спешни екипи?

Защо едва през есента се трансформират отделения и клиники за прием на болни от КОВИД-19? Защо по административен път са принуждавани болници без достатъчно медици да отделят болнични легла за КОВИД-19? Защо пациенти с КОВИД-19 са оставяни в коридорите на болниците?

И още 1001 "защо"? 

Няма място за хвалби. Начални заплати от 900-950 лв. за медицински сестри и 1150 лв. за лекари не купуват нито обучението им, нито опита, нито уменията, а още по-малко - здравето и живота им.

А стане ли напечено, властта си измива ръцете с местната власт и болничните директори. Уникален управленски провал!