Девет години без отговор

Методи Кръстев

През март, когато Сърбия очаква благословията на ЕС да започне преговори за членство в Европейския съюз, на 12-ия ден от месеца ще се навършат девет години от убийството на Зоран Джинджич. Оттогава по въпроса какви са причините Джинджич да бъде убит, цари тишина. Нарушават я майката и сестрата на простреляния политик Мила Джинджич и Гордана Джинджич-Филипович. През декември миналата година те повдигат обвинение срещу Небойша Чович, вицепремиер в правителството на Джинджич, и Велимир Илич, министър в правителството на Воислав Кощуница и лидер на партията "Нова Сърбия". След повдигането на обвинението пред вестник "Блиц" Гордана Джинджич-Филипович заявява: "Всички мълчите, но трябва да разберем кой стои зад убийството на Зоран".
"Блиц", който разполага с пълния текст на обвинението, публикува и подробности от свидетелските показания на осъдени за убийството на Джинджич членове на прословутия Земунски клан - белградски клон на сръбската мафия. Някои от тези показания звучат буквално като откъси от сценарий за политически екшън трилър. Ето един от тях: Място на действието - апартамент в белградския квартал "Кумодраж" на улица "Войводе Степе". Време на действието - началото на февруари 2003 г. Действащи лица - според сътрудничещия на разследването гангстер от Земунския клан Ненад Миленкович - Душан Спасоевич, Милорад Улемек-Легия и братята Милош и Александър Симович - всичките земунски "герои".
"Улемек докосна с ръка месестата част на ухото си, което означаваше, че Джинджич трябва да бъде убит. Взе вестник и направи във въздуха кръст над снимка на премиера", това по думите на Миленкович му доверил присъствалият в апартамента Милош Симович. В показанията си пък Симович заявява, че Милорад Улемек-Легия, вече осъден на 40 години затвор за подготовка на убийството, е казал на Душан Спасоевич, че след убийството на Джинджич Чович щял да бъде назначен за министър-председател.
Сред представените в подкрепа на обвинението документи е писмо от Милорад Улемек-Легия, изпратено на Велимир Илич през февруари 2003 г., месец преди убийството на Джинджич. В писмото, чието пълно съдържание е цитирано в повдигнатото обвинение, Улемек кани Илич да се включи в акцията, "която да повтори събитията от 5 октомври като общонароден бунт" с цел на мястото на управляващото правителство да дойдат на власт други хора, "загрижени за националното достойнство" (на посочената дата през 2000 г. няколкостотин хиляди души, участващи в протестна демонстрация в Белград, принуждават Слободан Милошевич да се оттегли от президентския пост на СРЮ - бел. авт.).
Майката и сестрата на Зоран Джинджич обвиняват Чович и Илич, че съзнателно не са информирали компетентните власти за подготвяно посегателство срещу конституционния ред в страната, както и че Чович и Воислав Кощуница, бивш президент на Югославия, сега председател на Демократическата партия на Сърбия, са се противопоставили на идеята по време на полицейската акция "Сабя" да се направи разследване за политическите причини за убийството на Джинджич. (Акция "Сабя" започва веднага след разстрела на Джинджич и нанася съкрушителен удар на организираната престъпност в страната. Полицията унищожава петте главни престъпни групировки в Сърбия и разформирова Отряда за специални операции (ОСО), познат още като "Червените барети. Успешно е разбит пазарът на наркотици в Сърбия - бел. авт.).