Девалвация на наградите

Колодрумът в Пловдив отвори врати. Кмет, върхушка, обичайните кибици и задължителните хрантутници бяха там. Някои три дни ядоха, пиха и се веселиха. За тях е като в приказките. Че новата спортна зала е хубава, спор няма. Откриха я с танци, песни и дружба между народите. Тече световно по таекуон-до. Няма лошо, естествено. Само дето побързаха да обявят наемите и правилата за желаещите да я ползват. 9000 лева как ви стоят? Паркингът е безплатен за наемателя, но само подземният. Външният се плаща допълнително. От гостите на даденото събитие! Това е. На който не му отърва да се жалва пред Синода, ако иска. Няма да хване дикиш.  Знаете ли защо? Защото и владиката на Пловдив Дядо Николай не пожелал да освети съоражението. Нали се дърлят с кмета Иван Тотев. Представяте ли си как в цялата епархия не се намира свещенослужител да ръси с кандилото паркета на залата? Какво да се прави, за богоугодни дела дори поповете у нас не стигат.
Сега да видим дали не девалвира и отличието за световен шампион. Сиреч златният медал. На първенството на планетата в Пекин по лека атлетика, което тече в момента, един чех размаза всички с чука си. Павел Файдек триумфира на първото място, след като хвърли любимото на всички шопи пособие над 80 метра. Въпреки, че не съм убеден дали, ако състезанието беше с тесли, пак той щеше да спечели или някой нашенец от Локорско или Трънско, да речем. Както и да е. Та този Файдек решил да полее титлата още същата вечер и така я полял, че в таксито се озовал безпаметен. И платил на бакшиша със... златния си медал. Ето това е. Нагледен пример, че никога не знаеш какво може да ти влезе в употреба. Макар че на трезво чехът отрече случката.
У нас заслужили спортисти и велики шампиони разпродадоха отличията си заради пустата немотия. И сега например Златната обувка на Петър Жеков краси витрината на мастит частен колекционер. Тъжно е. Трофеите са важни не като предмети. Стойността им не се определя в пари. Тези, които ги имат, си ги изчисляват в декади на труд, пот и безсъние. В много чести случаи и на пропиляно в името на спорта и успеха, здраве. Тук се сещам за думите на един уважаван журналист, когато го наградиха заслужено преди години. Качи се на сцената, смутено взе подадената му статуетка и каза: "Уважаеми, наградите са като хемороидите, получава ги всеки задник!". Край на цитата! Не е съвсем така, но в някои случаи и така може да е. Все пак човекът е журналист. От будните такива. Пак се връщам на мисълта дали не са девалвирали някои награди. Стоят като лепнати етикети. Тук де – в милата Татковина. Кой ли не взе някаква награда? Има такива дето взеха няколко, но народът не ги заобича от този факт. Даже напротив.
И нещо по приятно. „Евроспорт” класира Ивет Лалова-Колио в топ 10 на най-красивите атлетки на световното в Пекин. Като видях другите в подредбата, да ви кажа не разбрах дали тези от този авторитетен телевизионен канал имат вкус за тънката част. После си казах, че все пак нещо имат, защото са признали хубостта на нашата Ивет. Но явно го карат по презумпция с останалите. Ако направим тук, класация на вестник „Дума”, Лалова ще е първа не заради произхода. До нея обаче ще сложим и рускинята Даря Клишина. Пак не заради произхода. Ако я видите, ще ме разберете. Състезава се на дълъг скок. Нея дори и тези от „Евроспорт” са я забелязали. А иначе една максима си се потвърждава напълно. И сме най-красиви, и сме най-добри. Ивет стигна финал на 200 метра с личен рекорд. Иначе ние имаме и други предложения за каквито щете класации. Стига онези в „Евроспорт” да имат очи да гледат...