Детските очи в залата ми дават оптимизъм

Петър Георгиев

"Вие сте невероятни. Вие сте най-прекрасната публика, както и Стара Загора е най-прекрасният град, не само защото през 1985 г. всичко започна оттук, от този театър, от тази сцена, от тези улици с разцъфнали липи... Няма по-мило от родното място, от града, където съм родена и отрасла. Вълнувам се от аплодисментите ви, радвам се, че музиката, която изпълнявам, ви е харесала. Дано поколенията след нас също така се вълнуват от нея. Благодаря на всички, които помогнаха този концерт да се осъществи. Благодаря на оркестъра и неговите прекрасни музиканти. Благодаря на изключителния диригент, маестро Табаков, за това, че ми помогнаха да направя тази наша среща след дълго отсъствие да бъде толкова красива и запомняща се.
От доста време, където и да се намирам, пред каквато и публика да съм застанала, винаги пея и нещо българско. Защото съм българка, защото искрено вярвам, че нашата, българската песен и музика са съизмерими с най-добрите световни образци. Позволете ми за финал на тази наша среща да изпея една народна песен, която така ми е легнала на сърцето, че мира не ми дава. Обработката специално за мен направи проф. Кюркчийски, с когото успях да направя най-затрогващия си запис от всички в моята немалка дискография. Съжалявам, че той не е сред нас, за да чуе какъв отглас оставя "Калиманку Денку". Ще пея акапелно, защото просто не успяхме с маестро Табаков да открием нотите...", с треперещ от вълнение глас се обърна към публиката, препълнила залата на Старозагорската държавна опера, световноизвестното мецосопрано Веселина Кацарова в края на концерта със Симфоничния оркестър на БНР при откриването на 44-ото издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство.
Стотиците меломани, сред които бяха бащата на именитата певица Иван Ангелов, нейни приятели, съученици от средното музикално училище "Христина Морфова", където се е дипломирала, преподаватели и просто влюбени в таланта мъже и жени, изслушаха на крака песента, сложила финалната точка на концерта.
Специално за старозагорската публика Кацарова подбра 8 арии от изключително богатия си репертоар, като буквално взриви залата с изпълненията на Жана Д'Арк и Кармен от едноименните опери. С невероятна лекота примата преминаваше от език на език, като за части от секундата успяваше да установи контакт с маестро Табаков, а само посветените знаеха, че продължилият близо три часа концерт е плод едва на две репетиции с оркестъра.
Почти до полунощ продължи във фоайетата на възстановената наскоро оперна зала срещата на Кацарова с почитателите й, където тя представи своя книга с интервюта и размисли под наслов "Пея с тяло и душа. За изкуството да бъдеш певец".
Усмихната и развълнувана, примата изчака и последния, пожелал да се ръкува с нея и да получи автограф, като на няколко пъти смутено се извиняваше, че навремени изписва името си на латиница. "Толкова рядко съм в България, не защото не искам, а защото програмата ми е разписана буквално по часове за година напред, че ръката ми изпреварва мислите...", сподели тя и изказа искрената си благодарност към белетриста Веселин Стоянов за подарената й от него книга "Седем пиеси към един реквием", разказваща за починалия твърде млад пианист-виртуоз Васил Генов.
"Познавахме се с Васил, слушала съм негови изпълнения, за жалост взаимното ни желание за нещо съвместно остана несбъднато. Ще отнеса томчето в дома си в Цюрих, за да ме връща отново и отново към България, към невероятните й хора. Тъжно, много е тъжно, че понякога откриваме големите таланти, когато вече е твърде късно да ги опознаем...", промълви тя с ръка върху корицата на книгата. След което добави: "А може би най-радостното е, че тук, в залата видях деца на възрастта на моя 12-годишен син, които слушаха с широко отворени очи. Това, поне за мен, означава, че има смисъл да пея, да пътувам и да изнасям концерти. Дано имам възможност отново и по-скоро да застана на тази сцена...