Детски стихотворения от Драгомир ШОПОВ

Драгомир Шопов е роден на 13 август 1938 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е завеждащ отдел "Поезия" в Българското национално радио и главен редактор на вестник "Земеделско знаме". Издал е 35 книги - поезия и публицистика. Бил е народен представител в 37 и 38 Народно събрание. Член е на Управителния съвет на Съюза на българските писатели и на Славянското дружество в България. Носител е на различни литературни награди и отличия.

Беля

Врабчо - скок-подскок -
кацна в моя блок.
Любопитно се вторачи,
по боите ми закрачи -
черна, жълта и лилава
смеси във едно!
Блокчето накрая става
някакво петно.
Как ще отделиш сега
влакче от дъга?
А пък синята рекичка
сякаш станала е птичка.
Няма я ракетата,
няма ги дърветата.
Врабчо всичко е зацапал,
със боя се е налапал,
затова е син-кафяв,
даже мъничко лилав.
А краката му какви са?
Черни ли ги боядиса
или жълти? Не видях,
но където стъпи с тях
по петната и следите
ще го различите.



    Чух

    "До - ре - ми" - кой пее
    в стария клонак?
    Там ли е, къде е?
    Вън е паднал мрак.

    Но се чува ясно:
    "фа - ми - сол - ми - ре".
    Ако е опасно,
    да се прибере!

    Къща ако няма -
    нека дойде тук!
    Ще си бъдем двама
    на страха напук!

    Той пък продължава:
    "си - ла". И разбрах,
    че навън остава
    и не го е страх.



Какво си мисли калинката в дъжда

Вали.
Мога ли да се скрия
в една кибритена кутия?
По-добре да ми предложи къщурка
малката гъбка-печурка.
Или под някакъв клон
да си намеря подслон?
Но как да стигна дотам?
Никакви пътеки не знам.
Я от една дъждовна капка
бързо да си направя шапка!
Хем суха ще си остана,
хем няма хрема да хвана!
 


    Котка в килера

    Петьо ще рисува котка.
    Да, но тя пък не е кротка.
    Скок! - на масата подскочи.
    Лок! - и млякото излочи.
    После пък разбърка всички
    гуми, моливи, боички...
    Но не стигна туй, а ето -
    залюля се на пердето
    и политна до тавана.
    Там за лампата се хвана.
    После счупи десет чаши
    и понеже се изплаши,
    се напъха във килера.
    Май че там стои от вчера.
    И килера затрепера!
    А пък Петьо се зарече
    да не я рисува вече.
    Щом ще пакости навред -
    ще остане без портрет!



    Охлювче

    Охлювче пътува
    по една пътечка,
    а пред него - клечка.
    Как да я прескочи?
    Тежката му къща
    все назад го връща.
    Охлювчето спряло,
    в чудо се видяло.
    Спряло по средата,
    вирнало рогцата
    и сега не знам
    още ли е там...


Работливата мравка

Мравката добре си е.
С два багажа тръгнала,
пази равновесие
ей оттук до ъгъла.

Там си влиза в къщата,
сваля си багажите.
Вече не е същата -
сигурно ще кажете.

Маха си сандалките,
очилата, шапката...
С труд храна за малките
е донесла мравката.

Уморена, стихва тя
бързо във креватчето.
Ще заспи усмихната.
Ще сънува мравчета.


Вчера

    На балкона кацна врана,
    кацна врана и остана
    неподвижна вече час.
- Врано, Врано! - викам аз -

чернички са ти крилата.
    Откъде си взе боята?
- Мислех си, че ще настина
и се пъхнах във комина.

Пъхнах се, но без да знам
колко сажди има там.
Щом излязох, смях не смях,
но съвсем не се познах.

Тъй ужасно почернях,
че се питам с тъжен глас
аз ли съм, не съм ли аз?


Непослушен влак

Моят дървен влак
пак не слуша, пак!
Релсите криви
и навън върви.
Гаричката даже
можеше да смаже.
Аз ще го науча!
Днес ще го заключа
в прашния таван,
щом е неразбран!


Гумен лъв

Имам вкъщи гумен лъв -
много страшен. И такъв -
със голяма жълта грива.
Всичко в миг се изпокрива,
щом го види покрай мен.
Но не щеш ли, оня ден
взел, че паднал от балкона
върху летва с два пирона.
Те краката му проболи
и не знам сега с какво ли
мога помощ да му дам,
щом не се е пазил сам?

Май че доста е уплашен,
а уплашен не е страшен!