Детската литература не е секта

Виктор САМУИЛОВ е български писател и поет, преводач от руски език и сценарист. Автор е на множество книги за деца и възрастни, хумористична проза и поезия, съавтор на детски читанки. Завършва българска филология в Софийския университет през 1970 г. Работи като редактор във вестник "Народна младеж" (1970-1974) и списание "Български воин" (1974-1978), а от 1978 г. - като редактор и сценарист на анимационни филми в Студия за анимационни филми "София". Заедно с Доньо Донев и Димитър Бежански е съосновател на хумористичния седмичник "Тримата глупаци", излизал от 1991 до 1999 г. В него Самуилов заема поста "безотговорен глупак".
Получава през 2004 г. отличието "Петко Рачов Славейков" за цялостен принос в детската литература. Година по-късно е удостоен с националната награда "Константин Константинов" в категория "Автор". През 2007 г. заедно със сръбския писател Владимир Андрич получава приз на Международния център за югоизточна европейска литература за деца и юноши.

- Господин Самуилов, вие сте председател на журито на приключилия наскоро Национален детски конкурс на Столична община "Ще ти разкажа приказка". Какви са вашите впечатления от младите творци?
- Преди да дойдат впечатленията ми от младите творци, бях сепнат от факта, че в това наше време, хайде да не му лепя и аз етикети, Столична община, представете си, е заделила енергия, загриженост и средства за поощряване на нечие творчество. Нещо повече - за поощряване на творческото начало у невръстните български автори! Направо коледна приказка...

Шарж Доньо ДОНЕВ

Чак след това дойде другата изненада: за конкурса, оказа се, бяха пристигнали произведения от близо 800 деца. За да си представите това количество, ще споделя, че едва го замъкнах от Дирекция "Култура" до първата метростанция. Приказките бяха натъпкани в три огромни найлонови торби, та се налагаше често да прехвърлям режещия товар от ръка в ръка. "И защо ли се съгласих?", мрънках си, тътрейки ги, ала когато у дома се захванах да ги разлиствам, бях смаян от... собственото си смайване: изобилие от грамотно написани, изпълнени с въображение, с притчова смисленост, с непринуденост разкази на умни и вдъхновени хлапета. Казвам го, пък ако щете сега се надсмейте над това ми признание: сякаш някой внезапно прочисти очилата ми и зърнах не друго, а посмачканата своя надежда - за българското ни Утре. Както ще да ви прозвучи това.
- Как ще коментирате факта, че голямата награда в този конкурс е лаптоп, за второ и трето място са предвидени мобилни телефони, а останалите деца ще бъдат отличени с книги?
- Долавям горчиво учудване във въпроса ви. Книгата, видите ли, е чак на четвърто място върху стълбичката на победителите! Само че: Дирекция "Култура" действително се е потрудила да изнамери сериозни спонсори. Това първо. Второ - по-благопристойно ли щеше да ни изглежда, ако наградите бяха в обратен, добре познат ни от време оно ред? Трето - близостта на отличените деца с добрите четива е безспорна, личи дори и в прозиращите тук-там неизбежни повлиявания. Е, на такава възраст и в това няма лошо. Четвърто - ще отречете ли, че стойностна книга днес може да се чете не само в нейния книжен, а и в нейния електронен, "лаптопски" вариант? Така че спокойно. В подобни случаи винаги си казвам: хайде да не търсим под вола теле само защото на нас ни се е отелил волът.
- Очевидно е, че днешните деца вече се впечатляват от по-различни игри, отколкото преди 20 години например. А различава ли се и интересът на малките читатели към детската литература? За какво според вас искат да четат те?
- Колкото и да се отличават произведенията, белязани от днешното читателско внимание, по-съществен е фактът, че в потока на времето едно нещо остава неизменно: интересът към интересното. Към такива книги са посягали и вчерашните, посягат и днешните деца. А за себе си няма да скрия - надявам се днешните читатели (колкото и да разправяме, че се броели на пръсти) да не ме зашлевят със свойствената си прямота, че вече съм вчерашен. Мъчително постижимият идеал за всеки творец е да е вчерашен, днешен и утрешен.
- Има ли неподходящи теми, които не бива да присъстват в произведения, предназначени за децата?
- Всяко време избистря своя фарисейщина, свои официални табута. Само че, извинявайте, детската литература не е секта (независимо от пренебрежителното отношение на богопомазаните към нея). Творец е този, който е способен да срутва крепостта на догматиката с нежност, с прямота и съчувствие. Ако щеш, пиши за вампири, за власт, за магии, за Бог, за размножаване, за отчаяние и несправедливост, за правото на различните и за неправото на мизерия... Всичко зависи от това как го правиш, дали сам се разбираш и дали те разбират, дали ще дариш нещо на дарилите ти доверие, дали ще поразведриш невръстния събеседник, който те е накарал да се размислиш, дали ще го заразиш с неизлечимата вяра в неговите отчайващо крехки възможности от едно малко безсмъртно човече да се превърне в смъртен, но все пак уникален Човек.
- Доколко е важна опаковката (илюстрацията) за детската книга?
- Как да го кажа... Опитайте се да разчлените една очаровала ви балада на нотирана и на словна мелодика. Хармонията помежду им е като сливането в любовта - отсъства ли, плод няма.
- Кои съвременни автори бихте препоръчали да влязат в най-новите читанки и учебниците по литература, имайки предвид, че сте съставител на някои от тях?
- Нерядко, за радост, спонтанно натискам бутона "Like" и в нашенската, и в глобалната творческа мрежа. Но най-почтената препоръка, а и оценка дава човешката памет. Респективно - общественият алцхаймер. Когато на свиждане в сталинския лагер са молели Манделщам да измисли как да не се погубят творбите му за поколенията, той отвърнал, че ако стиховете му не оцелеят в хорската памет, значи просто не е заслужавало.
- Каква е тайната на творчеството ви - опитвате се да погледнете на живота през детски очи или чрез произведенията си давате възможност на детето във вас да говори?
- Ако я знаех пустата тайна, бих сътворявал единствено и само шедьоври... Уви... Макар че губернаторът Санчо тутакси изцерява моята автоязвителност: "Ако станеш мед, току-виж, че мухите те изяли."
- Казвате, че не всеки жив на тази земя е родител, но всеки жив на тази земя е нечие дете. На това ли се дължи фактът, че и възрастните хора харесват произведенията, писани за деца?
- Да, изповядвам наистина подобно разбиране. С едно леко доуточнение: на възрастните им допадат не изобщо произведенията, писани за деца, а само произведенията, харесали на децата, които на по-късен етап за яснота наричаме и родители.
- Вие сте носител на доста литературни награди - и български, и международни. Доколко са важни подобни отличия за човек като вас? По-ценно ли е признанието, което идва от чужбина?
- Няма ли парадокс: тръгва човек за "чужбина" и самолетът го вдига до висота, достатъчна да го убеди, че понятие като чужбина не съществува. До приземяването...
А дали са важни отличията? Важни са. Но не само за отличения. Отличието освен другото е нишан. Удобен за всеки, петимен да изпробва мерника си.
- Каква е днешната роля на сатирика? За какво се налага да пише той - за смешното или за спешното?
- За каквото му плащат повече. Впрочем ролята на сатирика в света на приказките често се изпълнява пак от дете. То едничко се разкрещява, че царят е гол. Днес обаче му е писнало май да крещи истини, от които никой не се стряска. Постепенно детето пораства и заживява по царски - като абсолютен голтак.
- С Димитър Бежански и покойния вече Доньо Донев се признахте "драговолно" за "едничките глупаци на тая държава". Има ли според вас и други, които ще последват светлия ви пример и ще стигнат до подобно заключение за себе си?
- Сега и кастинг да направят за подобна слава, кандидатите ще трябва да се издирват с фенер. И да се чудиш защо. Дваж по е сладко да те разубеждават, че си глупак, отколкото да те разубеждават, че си умен.
- Могат ли афоризмите да бъдат част от културното наследство на един народ?
- Кратките форми на изказ са особено, рядко умение. Според мен колкото и да се разширява обемът на паметта при новите чипове, бъдещето в океана на информацията принадлежи на краткостта. Както не на шега се е сопвал сатирикът ни Тодор Климентов: всеки, братко, може да ти напише роман и поема, ти епиграма ми напиши, епиграма! Та в същия ред на мисли съм адепт и на друг майстор на афористичната мисъл - Йежи Лец (не че съумявам да практикувам поуките му): "От гениалната мисъл могат да се премахнат всички думи."
- Знаете ли, че имате профил във фейсбук, създаден от ваши почитатели? Вие самият търсили ли сте контакт с публиката чрез модерните днес социални мрежи?
- Харесвам контактите с непознати. Дори си признавам - по-омайваща е добрата дума от непознати, по-отрезвяваща, по-настървяваща за работа е критиката от непознати, отколкото от приятели или близки. Лошото е, че вместо да се опознава, човек е по-склонен да се запознава и лека-полека се лишава от все повече готини непознати.
- Според вас "творецът най-често е житейски бездарник, доброволно отказал се от прекрасния свят заради света на прекрасното". Как се вписват в това ваше определение автори като Джоан Роулинг например?
- Тъкмо това изключение затвърждава моето правило.
- И за финал...
- Финал ли?! Пожелавам за всекиго финалът да е отворен.