Децата се давят

Деси ВЕЛЕВА

Децата се давят, а ние им подаваме само пръст, с надеждата, че някак ще ги задържим на повърхността, колкото да дишат. Заблуждаваме се, че правим нещо, а всъщност симулираме действия, които са едно голямо нищо. Бълваме статистики и изследвания, а океанът, наречен интернет, поглъща все по-отрано хлапета, без да им осигуряваме спасителни лодки.

По официални данни на държавна структура -  Агенцията за закрила на детето, подрастващите стоят с часове в интернет, влизат неколкратно на ден в мрежи от рода на Тик Ток и Снапчат, получават покани за среща от непознати, предлагат им се подаръци от хора, с които никога не са се срещали (стр. 2).

Лицемерно ще е да кажем, че данните ни шокират или смущават. Някак фалшиво е да ахкаме, да цъкаме с език и да клатим загрижено с глава. Защото информацията не е нова, нито е изненадваща, нито пък има полза от печалните ни жестове. Всички сме наясно, че висенето в безсмислени сайтове е пагубно за духа на децата. Облъчването от слабоумни или агресивни клипове и игри ги изсмуква, а физическата заплаха идва от незнанието им как да се пазят от непознати с опасни намерения. 

Горчивата истина е, че държавните органи, обществото като цяло и родителите са напълно безпомощни да извадят децата от тресавището. Нито знаят какво да правят, нито показват, че е в силите им да се справят. Всякакви действия за превенция са вече закъснели, защото, докато направят крачка напред, интернет светът е вече ги е изпреварил с пет-шест крачки. 

Остава възможността всички да признаят, че това е новата действителност и тя е влязла широко в домовете, в училищата, на площадките. Да осъзнаят, че ако настоящето не може да се промени, то поне трябва да се направи опит бъдещето да се насочи в друга посока за децата. Да се приеме, че на другата, онлайн действителността не бива да се обявява предварително загубена война, а да се търсят форми на приятелство. 

Затова трябва да се открият начините как да  използваме положителните страни на интернет реалността, за да постигнем по-полезни цели, да изкопчим ценните неща от нея. Не със забрани, а с  позитивни примери ще можем да откъснем децата от съсипващото влияние на инфлуенсъри, ютюбъри и други модни създания, да ги опазим от криминални елементи, които лесно могат да влязат в дома ни, макар и през компютърния екран. Ако не се предприеме цялостна нова стратегия и не се приложи, скоро няма да остане никой за спасяване. 

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.